1531 г. – Швейцарският реформатор Улрих Цвингли загива в битка при Капел по време на втората война на религиозна основа между швейцарските протестантски и католически кантони.
1582 г. – Поради въвеждането на Григорианския календар този ден от тази година не съществува в Италия, Полша, Португалия и Испания.
1737 г. – Земетресение в Калкута (Индия) причинява смъртта на около 300 хиляди души.
1812 г. – Наполеонови войни: Френската армия на Наполеон Бонапарт се оттегля от Москва.
1881 г. – Американецът Дейвид Хюстън патентова първата фотолента.
1899 г. – В Южна Африка започва Втората бурска война.
1939 г. – Американския президент Франклин Рузвелт получава писмото на Алберт Айнщайн и други учени за възможността да бъде произведена атомна бомба.
1941 г. - Започва Комунистическата съпротива във Вардарска Македония.
1949 г. – Вилхелм Пик става първи (и последен) президент на ГДР.
1954 г. – Политическата и военна групировка на Хо Ши Мин Виетмин поема контрола над Северен Виетнам.
1958 г. - Програма Пионер: НАСА изстрелва лунната сонда Пионер 1, която пада обратно на Земята и изгаря.
1968 г. - Програма Аполо: НАСА изстрелва космическият апарат Аполо 7 - първата пилотирана мисия по програмата, с астронавтите Уоли Шира, Дон Айзъл и Уолтър Кънингам на борда.
1962 г. – Папа Йоан XXIII открива Вторият Ватикански събор, който е и последен за католическата църква и приключва през 1965 г., когато папа е Павел VI.
1986 г. - Студената война: Американският президент Роналд Рейгън и съветският ръководител Михаил Горбачов се срещат в Рейкявик, Исландия, в опит да продължат разговорите за съкращаване на своите ракетни арсенали в Европа.
1994 г. – Апаратът на НАСА Магелан е разрушен от атмосферата на Венера след приключване на мисията си.
Родени:
1616 г. – Андреас Грифиус, немски поет и драматург († 1664 г.)
1859 г. – Божидар Прокич, сръбски историк († 1922 г.)
1859 г. – Иван Белинов, български политик († 1902 г.)
1865 г. – Йован Цвиич, сръбски географ и учен († 1927 г.)
1866 г. – Марко Вачков, основател на модерното пчеларство в България († 1936 г.)
1884 г. – Елинор Рузвелт, първа дама на САЩ (1933-1945) († 1962 г.)
1884 г. – Фридрих Бергиус, немски химик, Нобелов лауреат през 1931 г. († 1949 г.)
1885 г. – Франсоа Мориак, френски писател, Нобелов лауреат († 1970 г.)
1895 г. – Яков Готовац , хърватски композитор († 1982 г.)
1897 г. – Иван Мирчев, български поет († 1982 г.)
1908 г. – Богдан Овесянин, български писател († 1948 г.)
1920 г. – Николай Ирибаджаков, български философ († 2008 г.)
1928 г. – Йордан Матев, български актьор († 1968 г.)
1929 г. – Георги Арнаудов, български футболист († 2001 г.)
1934 г. – Хиндо Касимов, български актьор († 1986 г.)
1936 г. – Чарлс Фулъртън, американски астронавт († 2013 г.)
1937 г. – Боби Чарлтън, английски футболист
1943 г. – Джон Нетълс, английски актьор
1953 г. – Дейвид Морз, американски актьор
1954 г. – Воислав Шешел, сръбски политик
1956 г. – Алан Бърлинър, американски режисьор
1956 г. – Андрус Ансип, естонски политик
1959 г. – Григори Кайданов, американски шахматист
1966 г. – Стефан Колев, български футболист
1969 г. – Константейн Орански, принц на Оранж-Насау
1969 г. – Стивън Мойер, американски актьор
1973 г. – Такеши Канеширо, азиатски актьор
1974 г. – Джейми Томас, професионален скейтбордист
1975 г. – Лабина Митевска, актриса от Република Македония
1983 г. – Брадли Джеймс, английски актьор
1983 г. – Руслан Пономарьов, украински гросмайстор
1985 г. – Мишел Трактенбърг, американска актриса
1990 г. – Бориса Тютюнджиева, български модел и актриса