Обикновено дела между лечебни заведения и пациенти при настъпила вреда траят няколко години, заяви д-р Стойчо Кацаров – председател на Центъра за защита правата в здравеопазването. Той коментира приетата от Министерския съвет Наредба за задължителното застраховане на лицата, упражняващи медицинска професия, която регламентира начина за сключване на полици за причинени вреди в следствие на виновно неизпълнение на професионалните задължения на лекари, зъболекари и медицински сестри.

„Законът изискваше при такава гражданска отговорност, без да определя вида на отговорността, максимално обезщетение 500 хил. лв. и 2 млн. кумулирано в рамките на годината. С Наредбата са определени по-ниски обезщетения в зависимост от вида на лечебното заведение – между 50 хил. и 100 хил. лв. за единичен случай и 300 хил. до 600 хил. лв. кумулирано обезщетение", каза докторът.

Кацаров посочи, че има няколко проблема, свързани с взаимоотношенията между лечебни заведения и пациенти и настъпила вреда: „Законодателно не е уреден въпросът с извънсъдебното решаване на такива спорове. /.../ От друга страна Законът за защита на потребителите също урежда процедура за извънсъдебно решаване на спорове, но пък в него са изключени априори всички здравни заведения и предоставянето на здравни услуги. В тази сфера не е уреден въпросът извънсъдебно да се решават спорове, което е много голям проблем. Този проблем е свързан с тези застраховки, защото точно там е необходима подобна процедура, за да се избегне влизането в съда".

Друг проблем, който посочи д-р Кацаров, е, че обезщетения се изплащат само след съдебно решение, в което е определено, че има виновна среда. По думите му застрахователите не са склонни да изплащат обезщетения, а чакат съдът да каже: „Тук изниква въпросът защо тогава въобще се прави застраховка. Аз се застраховам, защото всичко може да се случи. Аз съм се застраховал за риска да се случи нещо и би трябвало този риск застрахователят да го покрие, без да чака съдебно решение".

Бившият здравен министър, а сега председател на Асоциацията на дружествата за доброволно здравно осигуряване д-р Мими Виткова изказа мнение: „В здравеопазването трябва да намерим институцията, която да потвърди, че има виновно деяние, тъй като застраховката предвижда обезщетение само при виновно деяние. Кой би могъл да каже, че медицинското лице е виновно. Трябва да има институция, която да докаже тази вина. В случая е избрано това да бъде съдът. Без доказване на вина – само твърденията на едната страна, това няма как да се случи. Имаме спор между две страни и трябва да има арбитър, който да докаже къде е вината. Затова процедурата е по-тромава".

Според д-р Виткова промените, които се правят, са с единствената цел да се намали финансовото бреме върху лечебните заведения, които са задължени да направят тази застраховка. Тя подчерта, че остава открит въпросът, че един лекар работи не само в едно лечебно заведение: „Голяма част от лекарите работят в болници, но имат и самостоятелен кабинет. Увреждане на здравето на пациента може да се случи извън лечебното заведение. В такива случаи лекарят трябва да има и друга доброволна застраховка за работата в собствения му кабинет. Голяма част от джипитата са така".

До момента не знам да има санкционирано лечебно заведение, ако то не е направило застраховка на своите служители, подчерта още д-р Виткова.