До седмица започват нови разкопки в пределите на археологическия резерват „Марцианополис“ в Девня. Това съобщи ръководителят на експедицията д-р Христо Кузов от Регионалния исторически музей във Варна. Работата ще се фокусира зад Музея на мозайките, където се намира антична жилищна сграда. Разкопките на обекта ще се извършват от затворници на лек режим, след като Министерството на културата отпусна 15 хил. лева за археологически проучвания на инсулата (карето) западно от Vila Urbana*. Те ще обхванат площ от около 70 кв. м. и ще достигнат до 3 метра дълбочина. 

„Два сезона във времето назад са провеждани разкопки на това място. Целта ни е да ги завършим, за да разкрием колкото се може повече архитектура от руините на римския град Марцианопол, после да ги социализираме и адаптираме в околомузейното пространство“, заяви д-р Христо Кузов. Той се надява финансирането на археологическите експедиции да продължи, за да се проучат и други части на античния град като пространството пред поликлиниката в Девня, откъдето се предполага, че е минавала главната улица на Марцианопол, а покрай нея може да се попадне на форума (главния градски площад) и на важни обществени сгради. 

„За нас по-ценни са чисто археологическите резултати, надяваме се да открием и нещо атрактивно, което би привлякло вниманието на широката публика, но предварително не можем да определим точно какво“, коментира д-р Кузов. Той допусна, че е възможно някои скъпоценни артефакти от античния град вече да са изнесени извън България, но е категоричен, че въпреки това Марцианополис е един от най-запазените археологически обекти в България. 

Малко известен за широката общественост факт е, че при разкопки през 50-те години на миналия век на територията на резервата е открита епископска базилика, което потвърждава данните от историческите извори, че Марцианопол е бил и важен християнски център в пределите на Римската империя. Този обект обаче не е проучен докрай и е бил засипан със земна маса, за да не се руши от атмосферните влияния и за да не бъде разграбен от иманяри. Реставрацията и консервацията на епископската базилика би струвала стотици хиляди левове, посочи д-р Кузов.