Статистиката сочи, че делът на слабите оценки във Варненско е 4.3%. С по-малък процент преди нея са Видин, Русе, Търговище, Добрич, София-град и Смолян. Най-зле се представят областите Ямбол и Кърджали с над 15% скъсани, интересни са дяловете на неиздържалите в областите Плевен и Силистра – малко над 10%.
След провеждането на тазгодишните зрелостни изпити обявената средна за страната оценка бе Добър 4,24 сочи при Добър 4,22 през миналата година. „В общата картина чувствително е намалял и делът на учениците, които не са издържали изпита при първото си явяване. Резултатите по области обаче рисуват доста по-различна картина – в нито една от тях няма подобрение спрямо миналата година, което от своя страна сочи към грешки в изчислението на средната за страната стойност.“, се посочва в анализа на ИПИ.
Традиционно в повечето области оценките от матурата по БЕЛ са много близки до Добър 4. Темпът на влошаване на резултатите не е равномерен в отделните райони. Спрямо 2017-та най-малко спадат резултатите в Бургас – с 4 стотни, и в Габрово – с 5 стотни. От другата страна застават Ямбол и Шумен, където средната оценка е спаднала с цели 32 стотни, както и Софийска област, където спадът е с 31 стотни.
Ако тенденцията от последните години се запази, поне две области – Ямбол и Кърджали, са заплашени догодина да имат среден успех „Среден“ вместо „Добър“.
„В столицата практически всички явили се успяват да издържат матурата, но в много области значителна част от учениците се провалят. Този показател, съчетан с чувствителните разлики в средната оценка,насочва вниманието към сериозните неравенства в качеството на предоставяното образование (ако, разбира се, приемем, че към момента матурите и външните оценявания са единственият редовен и обективен измерител за резултати и качество на обучението). Тазгодишното обръщане на тенденцията към ръст на дела на неиздържалите матурата в редица области може да се дължи на по-добро съблюдаване на повишените мерки за сигурност, въведени преди няколко години, или като цяло по-голям брой лесни въпроси, което помага за покриването на минималните изисквания. Във всички случаи, необходимо е да изчакаме поне още година, за да установим дали спадът на дяла на слабите оценки е устойчива тенденция или особеност на тазгодишния зрелостен изпит.“, посочват от Института за пазарна икономика.
Анализът показва още, че между оценките по области и националната средна стойност има видимо разминаване. Въпреки че в нито една от областите няма увеличение на оценката спрямо миналата година, според МОН средната за страната оценка се е повишила с около десет стотни. Като цяло не става ясно как се достига до представената средна оценка от 4,24 на матурата по БЕЛ. Ако беше приложен миналогодишният подход, то тя би следвало да е 3,95 благодарение на резкия спад в някои области. Изчисление, което не взема предвид оценките под 3,00, от своя страна, би довело до чувствително по-висока средна оценка – 4,35. , заключват още от ИПИ. Оттам приемат, че реалната средна за страната оценка е средната на тази на областите, претеглена спрямо броя явили се ученици в тях, или Добър 4,06. Това означава значителен спад спрямо миналата година. Тогава оценката бе изчислена по метода на Института.
„Резултатите от майската сесия на матурите по БЕЛ навеждат на няколко важни извода. На първо място, значителните неравенства в качеството на училищното образование остават видими. Обратно, по-бързият спад на резултатите в областите с традиционно по-слаби постижения говори за тяхното задълбочаване. Добра новина е спадът на дела на слабите оценки, но засега е рано да се говори за дългосрочна тенденция. Остава открит и въпросът с изчисляването на средната за страната оценка от страна на МОН и сериозните опасения, че не се използват правилните за такъв тип изчисление формули (било то умишлено или не).“, се казва в материала на Института по пазарна икономика.