Храненето и състоянието на майката са изключително важни още от времето на бременността и те въздействат на развитието на бебето. Хранителният избор на майката определя и този на детето след раждането. Това коментира доц. д-р Ружа Панчева от Катедрата по хигиена в Медицинския университет.

Хранителните вещества в менюто на родилката трябва да бъдат от основните групи – белтъчини, пълнозърнени, плодове и зеленчуци. В последните три месеца от бременността е редно да се завиши хранителният прием - около едно допълнително хранене, но не и да се ядат порции за двама, препоръчва специалистът по детско хранене.

Кърменето е оптимален начин за хранене на детето, добави доц. Панчева. По нейни думи храненето на кърмачета с млека е конфекция, докато кърменето е бутиково - детето получава ястия, които съответстват на храненето на неговата майка.

„Жената, която кърми, повлиява чрез храненето си сравнително малко химическия състав на кърмата. Тоест, твърденията, че кърмата на някоя жена не е хранителна, не са верни. Кърмата има много постоянен състав и ако майката не се храни оптимално и правилно, всичко, което трябва да присъства в кърмата, ще присътва. Но то ще се вземе от нейните депа, от запасите й”, обясни д-р Панчева.

У нас препоръката за кърмене на бебетата следва европейските – то да продължи около 6 месеца. Храна, различна от майчината кърма, е препоръчително да се въведе между 4,5 и 6-месечна възраст на бебето. Счита се, че въвеждането на зеленчуци като първа храна е много добра практика. В този период захранването трябва да включва традиционни твърди зеленчуци, посочи специалистът.

Счита се, че децата, които получават кърма, имат по-високи резултати на интелектуални тестове на 7-годишна възраст.

„Тези няколко точки повече на тестовете не са толкова съществени. Ще обърна внимание на децата, които са родени в риск – преждевременно родени, с много ниско тегло и др, за които очакваме да има малко по-големи затруднения в развитието. За тях кърменето е особено важно. Проучванията показват, че при тях кърменето с всеки допълнителен месец намалява риска от интелектуални дефицити в няколко процента от случаите”, добави медикът.

Съвременните млека не могат да наподобят специфичния имунитет на семейството. Майката защитава детето от инфекции и заболявания, от които страда семейството. В случаите, в които не може да има кърмене, се включват и млека. Фирмите все повече се стараят да наподобят естествената храна, но тези млека няма как да станат бутикови, подчерта доцентът.

Алтернативното хранене като вегетарианство и веганство трябва да се провежда правилно и след консултация със специалист, който да прецени от каква възраст нататък то е подходящо за детето. Би било добре подобен модел да се отложи във времето, за да не се ограничава то, особено в ранна възраст, когато хранителният избор е стеснен, препоръчва д-р Панчева.

Тя съветва млечните храни да присъстват в менюто и след кърмаческа възраст. Млякото е продукт, който внася така важните за организма протеини. За малките деца е препоръчителен прием от 400 грама на ден мляко, колкото е и за възрастните.

Доц. Панчева се обяви в подкрепа на ваксините. Не малко родители се притесняват от странични ефекти, но тези, за които те съобщават, в голямата си част са очакваните странични ефекти – неразположения, плач. Детето като цяло има незрял имунитет в кърмаческия период, след което постепенно съзрява. Започнат ли социални контакти, то боледува често. Храктерните за детската възраст шарки крият определени рискове от усложнения, затова ролята на имунизациите е толкова важна, подчерта специалистът. Доц. Панчева е категорична, че ваксинирането е въпрос на национална сигурност.