Регистрация
Направи Moreto.net начална страница
Начало
Пътеводител
Новини
Афиш
WEB указател
Снимки
Обяви

Проф. Стефан Драгостинов, композитор: Събрах във “Верски песни“ музиката, съхранила българина

Петък, 22 Юни 2018 13:10
Източник: Moreto.net   
Композиторът Стефан Драгостинов гостува за пръв път на Международния музикален фестивал „Варненско лято“ със своя ансамбъл „Драгостин Фолк Национал“. Формацията от виртуозни певици със златни гласове ще омагьоса фестивалната публика в Градската художествена галерия на 26 юни от 19 ч.

Публиката ще чуе композиции от най-новия цикъл на Стефан Драгостинов „Верски песни“. Това са съкровени български песни, които възхваляват Бога със средствата на фолклорния ритъм, мелодика, орнаментика, които обличат в звук душевността на българина. Авторските интерпретации на старите песни са създадени с уважение към фолклора и с нужната доза артистична смелост. Стефан Драгостинов е композитор, диригент и преподавател от международна класа, който гастролира със своя ансамбъл по най-престижните световни сцени и форуми.

- Проф. Драгостинов, каква музика да очакват почитателите Ви на Международния музикален фестивал „Варненско лято“?

- Моят труд „Верски песни“ е плод на полувековно мое „взиране“ в т. нар. религиозни песнопения, изпети извън „Христовия храм“. Всъщност, и до ден днешен не съществува точно определение какви са именно тези песни. Религиозни...? Духовни...? Обредни...? Божии...? Народни, селски, свързани предимно с битуващите местни обичаи и Вярата, Духа и Упованието на Българския род в най-трудните му години на съхранение на национална и духовна идентичност...?

„Църковният канон“ не ги допуска в Църквата, макар и много от тях да „докосват“ приемствената Византийска хилядолетна песенна традиция, а някои от тях дори и да са генетично свързани с нея – бих си позволил даже да поддържам тезата, че, в някаква степен се явяват оригинални и интересни нейни продължители, десетки са запазените музикални примери, отстояващи тази позиция. Но, видите ли, „вътре“ в Песничката, „словото“ не е съвсем според Канона, безименният народен певец го е „пипнал малко“, попроменил го е, тъй да се каже, „в движение“. Промените са се случвали много бавно, през годините, почти съвсем незабележимо, капка по капка...

А всъщност, погледнато днес, от съвременна позиция към „онуй време“, с просто око се вижда, че „оня текст“ някога е бил „преведен от народния певец на „новобългарски“, единствено, за да бъде понятен, разбира се, трябва да се има предвид и това, че в някои случаи е превеждан и на съответния диалект „по местожителство“, ние прекрасно знаем, че ако се срещнат двама българи – единият от Трънско, а другият от Странджа-баир – за да се разберат, ще им е нужен, поне на първо време, преводач.... И така: славейки Господа, в ония години, народният Певец не пее според „канона“, а според туй, както му иде отвътре – сиреч – както му диктува сърцето! Впрочем, той и днес пее така.

Винаги съм изповядвал мисълта, че „народната песен е живият вестник на народа!“ И ако това е така – а то, няма как да бъде инак – то разглежданата тук „религиозно-обредна“ народна песничка, създадена от „народния певец-аноним“ преди столетия и перманентно модифицирана през годините, е живата история на Вярата на българина в Господа Бога и Упованието му в дълбоко проникналите в бита и ежедневието му Християнски традиции.

- Вие принадлежите от стар род, чиито корени са в Елена и Велико Търново. Доколко семейната традиция влияе на този нов Ваш труд?

- Дядо ми Димитър Драгостинов е бил даскал, малко преди Освобождението и четири десетилетия след това – в Елена и Велико Търново, а преди Балканската война, с многолюдното си семейство се мести в София. През всичкото време е бил и псалт – високо-патриотично „хоби“ за през ония години, пял е по църквите в София, години наред в Черната джамия, днешния храм „Свети Седмочисленици“. В църквата е пял чинно – според Канона. Обаче на празник, на людски сбор, на оброк – дядо ми обичал да запява по-инакви песни, за Бога пеел, Господа славил, но песента била „карашик“, към народно „биела“...

Една от тези дядови песни я има разработена в настощия сборник, години наред тя се пееше в моето семейство, по празник, на трапеза... Маминият Кършовски род наброяваше петима братя плюс жените и децата, татковият, Драгостиновите – още толкова. По празник на трапеза се събирахме до 30-40 души. И пеехме – ама вдъхновено и с мерак – дядовата „Божа песничка“! От времето, когато съм я чул за пръв път, са минали има-няма 60 лета.

- Тази пролет отбелязахме вашата 70-годишнина. В истински празник се превърна премиерното изпълнение в зала "България" от Софийската филхармония на „Terra Bulgara“. Как се роди тази пиеса?

- Идеята за тази пиеса се върти в главата ми от доста време. В основата е залегнала мелодията на очарователната котленска песен „Дойде си Паню пашата“, известна още като „Мъдрó хоро“. Преди повече от половин век, в час по Народна музика в Консерваторията, проф. Стоян Джуджев, знаменит учен-възрожденец и невероятно слънчев човек, Светла му памет, запя „Грозданкината“. Беше ни пял, впрочем, и друг път. Тогава, запях с него. Учителят зяпна! След часовете ми рече да поостана; да си побъбрим; вече знаеше, че композирам. Поразпита ме какви ги върша; току-що бях написал „Полиморфия“ за пиано, заглавието „кооптирах“ от Пендерецки; Апофтегми“ за глас и ударни; „Додекафоничен Валс“; вече бях „хлътнал“ и по политемпията. С две думи, в онуй славно време на „соцреализма“ бях свърнал право през просото. „Добре. – рече Учителят. – Няма лошо. Интересувай се, гледай напред. Но не отритвай народната песен. Много хляб има още в нея.“ - И отново запя. „Дойде си Паню Пашата“.

Знаех я – от учебника му. Но „на живо“ не бях я чувал; а Учителят като запееше, го къдреше тихичко, хрипливо-дрезгаво, притваряйки очи в унес и блян.- „Важното е да го докараш на макам и кахър! Ама, и да е слънчево!“ – казваше поучително. Страхотна песен. Усетил, че ми се е харесала, на изпроводяк, Учителят рече: „А-а, каква сила блика отвътре! Симфония!“ През всичките изминали годинки от тогава насетне, тая песен ми е бръмчала в главата. А споменът за реченото от Стоян Джуджев все не ми даваше мира. И тъй, след половин век, най-сетне събрах кураж и реших да се опитам отново да я запея.

-„Драгостин Фолк Национал“ участва през май в един грандиозен фестивал – Московския Пасхален фестивал с „Верски песни“. Как беше приет Вашия авторски прочит?

Ние участвахме по покана на маестро Валерий Гергиев – голям диригент и ръководител на Мариинския театър в Санкт Петербург, който дълбоко е свързан с този фестивал. Пяхме в тържествения гала-концерт на това значимо събитие в културния живот на Русия. Фестивалът продължава 32 дни и се провежда в 145 града на Русия, Армения, Беларус, Казахстан, Литва, Украйна. Много от концертите в афиша са благотворителни - изявите се провеждат в домове за ветерани, санаториуми, болници и детски приюти. По традиция много от концертите се провеждат в църкви. Нашият хор изнесе самостоятелни концерти в храм "Вознесение Господне", в Троицкий храм, посрещнати и благословени от Игумен Никодим и отец Константин.

Връх на изявите ни бе участието в тържествения гала-концерт в зала „Чайковски“, която беше изпълнена до краен предел и ни възнагради с нестихващи бурни аплодисменти и викове „Браво!“. Композиторът Максим Дунаевски каза за нашата изява: „Неповторимо културно събитие! Шеметна музика! Какъв дух, какво лъчезарие! С тези съвършенни божествени гласове гениалната музика на Стефан Драгостинов докосва небето!" и аз му благодаря за това.

"Драгостин Фолк Национал" има издадени 11 компактдиска с над 700 минути музика от мащабния проект „Антология на българския музикален фолклор” – Звукови икони на България (Sonic Icons of Bulgaria) - музикалните албуми Рофинка, Саракина, Галунка, Дунавска музика, Любовна приказка, Коледна звезда, Притури се планината, Милойка, Слънчова сватба, Грозданка, Шинка. Целта на проекта е да бъдат събрани песни от различни региони на България, пресъздадени чрез авторския поглед на Стефан Драгостинов и да се съхранят чрез звукозаписа.

Всеки диск съдържа уникална приказка за българския фолклор, а обложките на поредицата са украсени с картини на първомайстори в българското изобразително изкуство, като Борис Георгиев, Васил Стоилов, Владимир Димитров-Майстора, Иван Мърквичка, Иван Милев, Христо Станчев, Иван Ненов… Звукозаписите звучат по радиостанциите в цял свят и са на върха на класациите.

Билетите за концерта на Ансамбъл „Драгостин Фолк Национал“ в Градската художествена галерия на 26 юни са в продажба. Цените са от 5 лв. и могат да се купят от касата и сайта на ФКЦ.

Билети за събитията от програмата на ММФ „Варненско лято“ 2018: за концертите - на касите на ФКЦ и онлайн на www.fccvarna.bg, за „Опера в Летния театър“ - на касите на Летен театър, Опера Варна и онлайн. Продажба на билети в деня на събитията - на място преди събитието.  

ММФ „Варненско лято“ 2018 се организира от Община Варна в партньорство с Министерството на културата и НУИ „Добри Христов“ и със съдействието на Градска художествена галерия " и Италианския културен институт. Фестивалът се реализира с подкрепата на „Солвей Соди“, „Кока-Кола България“, „А1“, „Фрапорт“, хотелите „Капитол“, „Черно море“, „Модус“ и "Графит", клуб „Ментол“, пиво „Гларус“. Медийни партньори са БНТ, РТВЦ Варна, БНР, Радио Варна и Moreto.net.

Още за програмата на фестивала.

Новини - теми
Последни новини
Варна и Черноморие
България
По света
Бизнес
Наука
Туризъм
Спорт
Здраве
Образование
Култура
Истории
Крими
На фокус
Изпрати новина
Търси в новини
Популярни теми
Саниране
Украйна
АМ Хемус
Дупката
Ивицата Газа
Шенген
Хутите
Стара Варна
Гъбата
Новини - Варна и Черноморие
Десет мотивирани жени с шанс да спечелят 10 хил.евро, за да развият бизнес с агрохрани
Понеделник, 22 Април 2024 12:25
Десет мотивирани жени, които имат интерес в сектора на агрохраните, ще имат шанса да финансират своята бизнес идея като се включат в тазгодишното издание на програмата „Участие на жени в производството...
Туристическият бранш иска решение за наемането на хора от страни извън ЕС
Понеделник, 22 Април 2024 11:33
Редица сдружения и асоциации от туристическия бранш са подали молба в парламента да бъдат приети промените по Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Целта е да се улесни процедурата по...
Ето кои са номинираните за награда „Варна“ в областта на културата
Понеделник, 22 Април 2024 11:09
Номинациите за награда „Варна“ в областта на културата одобри ресорната комисия към местния парламент, предаде репортер на Moreto.net. Номинирани за награда „Варна“ в областта на културата за 2024 г....
Остава тежко състоянието на мъжа, пострадал при пожар във Варна
Понеделник, 22 Април 2024 10:43
Остава тежко състоянието на мъжа, пострадал при пожар във Варна в почивните дни. Той продължава да бъде с опасност за живота. Това каза за Moreto.net началникът на Военноморска болница проф. Ивайло Въжаров. 57–годишният...
500 ученици от 48 училища показват умения в туризма на състезание край Варна
Понеделник, 22 Април 2024 10:04
Близо 500 ученици от 48 училища от цяла България ще демонстрират своите умения като готвачи, сервитьори, хлебар-сладкари, бармани, аниматори и хотелиери в най-мащабното състезание по професии от сферата...
Варненския Вокил с 8 Европейски купи по кикбокс
Понеделник, 22 Април 2024 09:25
Варненския клуб по бойни изкуства Вокил се завърна с десет отличия от завършилата снощи Европейска купа по кикбокс. В турнира в Пловдив взеха участие 110 отбора от 21 държави. Спортен клуб Вокил участва...
Авария на магистрален водопровод оставя хиляди без вода днес във Варна
Понеделник, 22 Април 2024 09:11
Хиляди абонати ще са без вода днес във Варна, а причината е авария на магистрален водопровод. Потърпевши са абонатите от местност "Франга дере", жк. "Изгрев", местност "Сотира", местност "Акчелар" ,...
Маршрутни промени в градския транспорт на Варна днес
Понеделник, 22 Април 2024 07:33
Поради ВиК авария в района на МБАЛ "Св. Марина" са въведени следните маршрутни промени за днес - 22 април, съобщават от "Градски транспорт": автобусите по линия 209 двупосочно не обслужват спирки "Мир",...
Търси в новини:
23456789101112

Изпрати новина

Полезно
Списание Hera.bg Спешен зъболекар
Онлайн Супермаркет Уреди за вграждане
Лазерна епилация Шофьорски курс
Масивен паркет Сметка за ток
Имоти във Варна Патенти
Препоръчваме
Дограми и фасади Климатици Варна
Сметка за вода Пчелен мед
Гаражни врати Промо Отопление
Матраци и легла Ел. велосипеди
Поръчка на храна Мека мебел
Най-четени
 Всички теми
 Най-четено от Варна и Черноморие 1 2 3
 България
 По света
 Бизнес
 Наука
 Туризъм
 Спорт
 Здраве
 Образование
 Култура
 Истории
 Крими
 На фокус
Анкета
Къде предпочитате да отидете на ресторант?
На крайбрежната алея
На Морска гара
На Аспарухов плаж
В центъра на града
В квартален ресторант
Край морето, но извън града
Далеч от Варна
Не посещавам
 © Moreto.net - Сайтът на Варна RSS Новини   RSS Обяви   Условия   РЕКЛАМА   Контакти  
ПРИЯТЕЛИ: 
2.2 + 2.2
Бургас   Казанлък   Монтана   Сандански   BG16RFOP002-2.073-1758-C01
Moreto.net във Facebook