Промяната с новото име на Македония не бива да се драматизира толкова, защото не е важно толкова самото име, колкото влаганото в него съдържание, каза в интервю за предаването „Събота 150“ първият български посланик в Скопие проф. Ангел Димитров. Той е и член на екипа от български историци, които трябва да работят с македонските им колеги в съвместната българо-македонска комисия съгласно договора за приятелство и добросъседство от август миналата година.

„Трябва по-спокойно, но много внимателно да подхождаме към новата ситуация и да разделим това, което може да създава опасения от това, което промяната ще донесе като плюсове, като ползи и за региона, и в един по-широк европейски и евроатлантически контекст“, подчерта проф. Димитров.

Той не изключи извършването на корекции и допълнения към договора между България и Македония за приятелство и добросъседство заради новото име.

Запитан балансиран ли е резултатът от този договор и кой печели повече проф. Ангел Димитров посочи:

„За националистите и в двете страни балансът е нарушен винаги в полза на другия. Гърция печели много въпреки недоволството на онези части от гръцкото общество, които не допускат въобще употребата на думата Македония от малкия северен съсед, както се казва, но печели едно отстраняване на претенциите към античността. Печели също така едно утвърждаване на границата. Печели правото си да иска промени в конституцията. Печели нещо, което е много важно в този договор, защото той в крайна сметка - и ние трябва да си даваме сметка затова - е подготвян 25 години - всичко това се натрупва като резултат, и си е извоювала правото договорът да бъде непроменим. Той да бъде, както се казва, договор за вечни времена“.

„Знаем, че по-крайните, националистически настроени части от обществото в Република Македония, особено онези, които приеха, вживяха се в наличието на някаква дълбока връзка с античността, не искат да приемат никаква промяна. Всъщност това беше и олицетворено от поведението на президента Иванов и на ВМРО-ДПМНЕ, но за Република Македония това също може да бъде един много положителен компромис и това е отварянето на пътя към Европейския съюз и НАТО“, каза Ангел Димитров.

В коментар по въпроса дали този път здравият разум на двата народа ще надделее над културата на омразата и противопоставянето той отбеляза:

„Въпреки всичко аз смятам, че критичната маса хора, особено в Република Македония, би приела промяната. Надявам се това да се случи и в Гърция, защото в крайна сметка подписването на този договор, който има силна международна подкрепа - както виждате, най-известни имена се ангажираха да изразят подкрепата си за това, което се случва в работата на двамата премиери и на двамата министри на външните работи (не трябва да оставим настрана тази по-невидима част от работата, която те вършат) - може да доведе до един резултат, който да внесе усещане за по-добро бъдеще и по-голямо спокойствие в региона“.

Гърция отстрани голяма част от проблемите с този договор, които имаше в отношенията с Република Македония, и донякъде ги прехвърли малко на север, поясни още проф. Димитров.

„Защото отказвайки се от претенциите за дълбок античен корен в Скопие, се връщат към една изначална, но не съвсем нормална от наша гледна точка интерпретация на миналото за славянското начало, но обособено винаги със самостоятелен живот. Което исторически е доста неприятно за нас, тъй като освен, че е недоказуемо и претенциозно, носи в себе си възможност за някакъв друг вид претенции - претенции, които сме виждали дълги години от съществуването на днешната Република Македония като югославска република“, каза той.

Ангел Димитров обърна внимание и върху символиката на мястото, където се очаква да бъде подписан документът.

„Това означава, че се прави един реверанс именно към тази претенция за собствен живот в миналото, едно връщане към символиката, която носи Преспа, която носи островът „Свети Ахил“, която носи връзката с българския владетел, българският цар Самуил...“, каза той.