Събития

1444 г. – Подписан е Адрианополският мир, който слага край на първия поход на Владислав III Ягело и Янош Хунияди за прогонване на османските нашественици от Европа.

1668 г. – Основан е Университета в Лунд, един от най-старите университети в Европа.

1701 г. – В Англия официално е забранено католици да заемат британския трон.

1776 г. – Вирджиния става първият щат на САЩ, който приема декларация за правата.

1839 г. – Абнър Дабълдей формулира основните правила на бейзбола.

1842 г. – Георги Раковски и още шестима души са осъдени на смърт за участие в Браилските бунтове (1841 – 1843 г.).

1849 г. – Американския изобретател Люис Хаслет патентова праховата маска (респиратор), ранна форма на противогаза.

1858 г. – В Санкт Петербург е осветена Катедралата „Св. Исак“.

1867 г. – Провъзгласена е Австро-Унгарската империя.

1897 г. – Швейцарецът Карл Елзенер патентова джобен нож с приспособления, станал известен като швейцарски армейски нож на фирмата „Victorinox“.

1898 г. – Провъзгласена е независимостта на Филипините от Испания.

1901 г. – Одобрена е новата Конституция на Куба, с което САЩ има специални права в тази страна. В действителност, това означава създаване на протекторат над Куба от САЩ. Действието на тази конституция е било преустановено през 1925 година.

1926 г. – Бразилия напуска Лигата на нациите поради несъгласието си с приемането на Германия.

1940 г. – Втората световна война: 13 000 британски и френски военни части се предават на фелдмаршал Ервин Ромел.

1945 г. – Във Франция е премахната цензурата на пресата, въведена по време на войната.

1947 г. – Започва съдебен процес срещу Петър Коев за създаването на тайната военна организация „Неутрален офицер“.

1953 г. – Държавната политехника в София се разделя на четири самостоятелни висши учебни заведения: Висш инженерно-строителен институт (BИСИ), Висш машинно-електротехнически институт (ВМЕИ), Висш минно-геоложки институт (ВМГИ) и Висш химико-технологически институт (ВХТИ).

1955 г. – В Якутия е открито първото крупно местонахождение на диаманти.

1963 г. – В Ню Йорк се състои премиерата на филма „Клеопатра“ с Елизабет Тейлър в главната роля.

1964 г. – В ЮАР Нелсън Мандела е осъден на доживотен затвор.

1964 г. – В Аделаида (Австралия) групата Бийтълс е посрещната от 300 000 фенове.

1967 г. – Програма Венера: Изстрелян е съветският космически апарат Венера 4, който впоследствие осъществява първото предаване на информация от друга планета.

1970 г. – Британецът Лорънс Оливие става първият актьор в историята, получил благородническа титла.

1975 г. – Създаден е Лвовският държавен историческо-архитектурен комплекс.

1990 г. – Първият конгрес на народните депутати на Руската федерация приема Декларация за суверенитета на Русия.

1991 г. – Борис Елцин печели първите избори за президент на Русия.

1991 г. – На референдум жителите на Ленинград е решено възстановяване на старото име на града – Санкт Петербург.

1994 г. – С референдум в Австрия е прието членството ѝ в ЕС.

2005 г. – Встъпва в длъжност първият президент на Иракски Кюрдистан, Масуд Барзани.

2008 г. – Жителите на Ирландия на референдум отхвърлят Договорът от Лисабон – Опростен вариант на Конституция на ЕС.

2009 г. – Всички телевизионни станции в САЩ преминават от аналогово към цифрово излъчване.

Родени

1519 г. – Козимо I Медичи, херцог на Тоскана († 1574 г.)

1806 г. – Джон Огъстъс Рьоблинг, американски инженер († 1869 г.)

1808 г. – Патрис дьо Мак Махон, дук дьо Мажента, маршал на Франция († 1893 г.)

1827 г. – Йохана Спири, швейцарска писателка († 1901 г.)

1840 г. – Якоб Арбес, чешки писател и журналист († 1914 г.)

1844 г. – Джанюариъс Макгахан, американски журналист († 1878 г.)

1852 г. – Петър Костич, сръбски просветен деец († 1934 г.)

1856 г. – Спиро Гулабчев, български общественик († 1918 г.)

1864 г. – Стоян Загорски, български военен деец († 1930 г.)

1868 г. – Янко Забунов, български политик († 1909 г.)

1872 г. – Борис Сарафов, български революционер († 1907 г.)

1888 г. – Карл Пфефер-Вилденбрух, германски офицер († 1971 г.)

1889 г. – Гьончо Белев, български писател († 1963 г.)

1890 г. – Егон Шиле, австрийски художник († 1918 г.)

1897 г. – Антъни Идън, министър-председател на Великобритания († 1977 г.)

1899 г. – Фриц Липман, американски биохимик, Нобелов лауреат през 1953 г. († 1986 г.)

1904 г. – Атанас Далчев, български поет († 1978 г.)

1908 г. – Марина Семьонова, руска балерина († 2010 г.)

1908 г. – Ото Скорцени, германски офицер от СС († 1975 г.)

1912 г. – Сидер Флорин, български преводач, теоретик на превода († 1999 г.)

1921 г. – Ханс Карл Артман, австрийски писател († 2000 г.)

1924 г. – Джордж Хърбърт Уокър Буш, 41-ви президент на САЩ

1929 г. – Ане Франк, холандска еврейка, жертва на Холокоста († 1945 г.)

1930 г. – Доналд Бърн, американски шахматист († 1976 г.)

1930 г. – Стоян Величков, български кавалджия († 2008 г.)

1937 г. – Владимир Арнолд, съветски, руски и френски математик († 2010 г.)

1941 г. – Людмила Чешмеджиева, българска оперетна певица

1941 г. – Чък Кърия, американски пианист и композитор

1942 г. – Берт Сакман, немски физиолог, Нобелов лауреат през 1991 г.

1942 г. – Ахмед Абул Гейт, египетски политик

1944 г. – Дойчин Василев, български алпинист

1945 г. – Найден Андреев, български композитор и аранжор на естрадна музика

1945 г. – Пат Дженингс, северноирландски футболист

1948 г. – Ищван Шандорфи, унгарски художник († 2007 г.)

1948 г. – Пламен Сомов, български кинооператор, режисьор и актьор

1952 г. – Елефтери Елефтеров, български актьор

1962 г. – Пипилоти Рист, швейцарска художничка

1963 г. – Игор Джундев, дипломат от Република Македония

1964 г. – Паула Маршъл, американска актриса

1971 г. – Марк Хенри, американски кечист

1973 г. – Иван Бедров, български журналист

1974 г. – Денис Симачев, дизайнер

1975 г. – Кристиан Вигенин, български политик

1979 г. – Диего Милито, италиански футболист

1981 г. – Адриана Лима, бразилски модел

1981 г. – Дейвид Гилбърт, английски професионален играч на снукър

1983 г. – Димитриос Мастровасилис, гръцки шахматист

1990 г. – Мирослав Кирчев, български гребец

1992 г. – Филипе Коутиньо, бразилски футболист