Макар българка да е еврокомисар по дигитализацията, България е на опашката на ЕС по отношение на навлизането на новите цифрови технологии. Страната ни се нарежда на 26-о място сред страните членки, като след нас са само Гърция и Румъния, пише в. Сега. Скорошно настигане на лидерите не се очертава, тъй като страната ни се движи напред с доста по-бавни темпове. Това сочи докладът на Европейската комисия за дигитализацията на икономиката и обществото (DESI) за 2018 г. Позицията на страната ни остава неизменно на дъното през последните няколко години.

Това се случва въпреки широко рекламираните усилия на управляващите за навлизане на новите технологии и за въвеждане на електронно управление. Нещо повече - България обяви като един от приоритетите на европредседателството си дигиталната свързаност на Западните Балкани. В края на миналата седмица на Виенския икономически форум, проведен след срещата на високо равнище на лидерите на ЕС, българският еврокомисар Мария Габриел каза, че цифровата програма на Западните Балкани е заявка за ускоряване на европейската интеграция на региона, като ще помогне на бизнеса, институциите и гражданското общество.

Проучването идва и на фона на информациите за сериозно изоставане на електронизацията на държавната администрация, която правителството на Бойко Борисов също нареди сред основните си приоритети. Тя няма да се реализира в обозримо бъдеще, макар въвеждането на е-управлението досега да е погълнало огромни суми. Преди няколко дни стана ясно, че за да имаме електронно управление, ще трябва да се променят 20% от действащите нормативни актове - задача, която със сигурност ще отнеме години на парламента и на ведомствата на изпълнителната власт.

В доклада на ЕК се отчитат пocтижeниятa нa дъpжaвитe члeнки в oблacттa нa цифpoвaтa cвъpзaнocт, изпoлзвaнeтo нa цифpoвитe yмeния oнлaйн, цифpoвизaциятa нa пpeдпpиятиятa и цифpoвитe oбщecтвeни ycлyги, тоест електронното управление.

За 2018 г. по показателя свързаност страната ни попада на 25-о място, докато през 2017 г. е била с две места нагоре - на 23-то. Покритието с 4G мрежи на територията на страната е значително под средното за ЕС - в България то е едва 72% при 91% за Съюза. Тъй като има трудности при освобождаването на честотен спектър, се бави разпространението на висококачествени безжични услуги в България. Мрежите, които могат да осигурят достъп до интернет със скорост поне 30 Mbps, са на разположение за 75% от българските домакинства, което е малко по-ниско от средното ниво за ЕС (80%), пише още в доклада.

Според анализа основното предизвикателство пред България е свързано с много ниското ниво на използване на цифровите технологии в стопанската дейност и сред населението, включително и сред младежите. Този факт, както и недостигът на ИТ специалисти и недостатъчните инвестиции в цифровата инфраструктура са сред причините за забавянето на цифровизацията в България и в частния, и в обществения сектор. Освен това България все още няма стратегия за 5G мрежи, каквито се разработват в повечето напреднали страни.

Общото равнище на уменията в областта на цифровите технологии е сред най-ниските в ЕС. Под 1/3 от българите имат такива умения, като броят им расте незначително - от 26% през 2017 г. до 29% през 2018 г. Освен това хората, които използват интернет, са едва 62% от всички на възраст 16-74 години.

В България се залага предимно на телефонни и видеоразговори: 85% от българите през последните няколко месеца са ползвали интернет за тези цели. Българите използват най-много социалните мрежи, но избягват електронната търговия. През 2017 г. делът на интернет потребителите, които са поръчали стоки и услуги по интернет, е бил 27% при среден дял за съюза 68%. Онлайн банкирането също е услуга, която се ползва от много малка част от населението - 9% от всички потребители в интернет (което съответства на 5% от всички лица), се казва в доклада. Потребителите на облачни услуги са 5.5%.

Бавно се осъществява и възприемането на цифровите технологии от бизнеса. По показателя за внедряването на цифровите технологии в индустрията страната ни е на 26-о място, като не е отбелязала голям напредък от миналата година. Инвестициите в цифровизацията на икономиката все още са ограничени. През 2017 г. броят на цифровизираните предприятия е бил сред най-ниските в ЕС - 12%.

При разпространението на мобилния широколентов достъп до интернет се отчита леко подобрение до 87%, което се доближава до средното ниво за ЕС от 90%. Положителна нотка е, че разпространението на бърз широколентов достъп до интернет нараства до 39%, което е над средното за ЕС от 33%, а покритието със свръхбърз широколентов интернет достига близо 75%, което също е над средното за Европа - 58%. Въпреки това разпространението на свръхбърз широколентов интернет сред потребителите е едва 6.54% в страната, докато средното за ЕС е 15.4%.