Към днешна дата курортът носи името на манастира „Св. св. Константин и Елена“, който се намира в района от XIV – XVI век. Оттогава до днес се е запазила само една малка църква, наполовина вкопана в земята.
През 1905 г. започва строеж на първия морски санаториум България – за деца болни от костно-ставна туберкулоза по инициатива на българската царица Елеонора и с активното съдействие на д-р Параскев Стоянов.
Първият почивен дом е построен през 1908 година.
През 1913 – 1918 г. е засадена малка борова гора със семена от черен бор, донесени от Франция, а край морето - явор, липа, топола, див кестен. Залесени са много декоративни растения. Оформени са алеи и цветни градинки.
В началото на 30-те години започва строителството на първата почивна и гроздолечебна станция. Открита е на 10.IX.1933 г., но в началото на Втората световна война е закрита.
След масовото строителство курортът се превръща в самостоятелна стопанска единица.