Първите четири разказа от проекта „Спирка за разкази" на сдружение „Кашалот" вече могат да бъдат прочетени във Варна.

В продължение на един месец от 21-и май до 17-и юни четири централни спирки на градския транспорт във Варна ще бъдат преобразени в места за творчество и въображение. Избраните спирки са „Козирката", „Общината" (спирка „Музея"), „Червения площад" (спирка „Площад Съединение") и „Чаталджа". Всяка седмица там ще бъдат „публикувани" авторски произведения, специално написани за проекта на тема „Още 5 минути".

Спирките на градския транспорт са едни от най-незабележимите места в града. Места, през които само минаваме, губим си времето в чакане и продължаваме. А защо вместо това не ги превърнем в място за вдъхновение? Например в трибуна за млади автори.

Зад тази идея застават от сдружение „Кашалот" във Варна, които в началото на май стартираха новия си проект „Спирка за разкази". Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Фонд „Култура" на Община Варна.

От сдружението се надяват с тази малка промяна в градската среда да направят чакането и пътуването с градския транспорт на жителите и гостите на Варна по-приятно, вдъхновяващо и интересно.

Монахът с кадилницата

Теодора Недева

Струните на мандолината изтананикаха последния си акорд и замлъкнаха, оставяйки кръчмата в тишината на пиянската глъчка. Един мъж се провикна на музикантите. „Посвирете само още пет минути, само толкова ми трябват да я забравя.” Музикантът с мандолината се смили над този младеж, приседна до него и отново поде онази протяжна мелодия отпреди малко и го запита, защо се измъчва така. Младежът пресуши чашата си и рече: „Брате, аз съм като онзи монах, сигурно не си чувал за него, но аз ще те науча.”

Бил млад монах и един ден като на шега пуснал монета в кадилницата. Старият монах не се ядосал, а само го попитал какво е чул и монахът отвърнал – „Звън на монета“. Тогава старият монах му рекъл да свали расото си и да си тръгне и винаги да премисля онова, дето иска да каже, поне пет минути. Така се скитал монахът и колкото пъти не се вслушвал в съвета на стария монах, толкова пъти бъркал. След време се върнал в манастира, старият монах вече бил грохнал старец, но го помнел и му казал да пусне монета в кадилницата. И пак му задал същия въпрос, но този път монахът се замислил и накрая отговорил – „Гласа Божи, шепота в сърцето ми“.

“Ех, брате, ако имах още пет минути, щях да помисля и да ѝ кажа, че тя е вечният шепот в сърцето ми, че е камбанарията на душата ми, а вместо това аз се усъмних в нея и я нарекох лъжкиня и неверница. Още пет минути свири, дано вечерта ми стигне да забравя.”



Всички разкази от проекта могат да бъдат прочените на сайта www.spirkazarazkazi.bg