През последните години на няколко пъти лаборатории и потребителски организации алармираха и доказаха, че на трапезата слагаме подобия на масло, сирене, кашкавал, колбаси.

Оказа се, че и при меда има фалшификации.

Измамници си позволявали да правят мед менте от гъст захарен сироп и малко пчелен прашец, алармира пчеларят Сребрин Илиев.

"При лабораторен химически анализ се вижда, че има полени (прашецът) и не може да се хване измамата", заяви той.

А прашецът е храната на пчелите, която те си събират за зимата. Той съветва да не се купува мед от пчелари, които добиват много прашец и го слагат във фалшивия мед.

Според него от Агенцията по храните нямат възможност за много инспекции на меда, защото една проверка струвала 500-600 лв. По думите му пък пчеларите също не можели да си позволят да плащат проверки, когато пчелите им са изтровени от пръскането с химикали на нивите.

Освен това България все още не разполага със сертифицирана лаборатория за установяване причините за смъртността на пчелите и пробите се изпращат в чужбина.

Проблем за българските пчелари е и големият внос на мед от страни извън ЕС.

Така само по една лъжица от български мед в буркан от чуждоземския, превръща последния в европейски.

Сега на етикетите на бурканчетата пише единствено дали медът е с произход от ЕС или извън него. В ЕП бе предложено за меда, като продукт от пчеларството, да се обозначава държавата на произхода му, а ако е смес, да се посочва и процентното съотношение, независимо дали е от съставки от страни от ЕС или извън него.