Общата сума, изплатена по европейски проекти към областите на България (т.е. без тези към централната администрация) е 10,7 млрд. лв. или 1 525 лв. на човек.

Бургас заема шеста позиция в страната по усвояване на евросредства. Към 1.05. тази година стойността на изплатените суми на бенецифиенти по оперативни програми е 1 537.07 лв. на човек. Това е много по-малко от лидера Габрово, който води с 2 703.28 лв. Бургас може да се похвали само с реализиране на проекти за подобряване на градската среда, където води в класацията с 22 млн. лв. от общо 30 млн. лв. по проекта. Като цяло Бургас е сред областните градове с изплатени над 1 500 лв., още повече, че средно за страната цифрата е 1 525 лв. Следващият е Благоевград с 1 485.96 лв. Що се отнася до вечният съперник Варна можем да напишем червена точка за Бургас, тъй като съседите са далеч назад, точно на 20-та позиция с 1 043.61 лв.

Реално изплатените европейски средства в България към 1 май 2018 г. вече са 18,7 млрд. лв. или 2 648 лв. на човек от средногодишното население. Това е сумата на всички изплатени суми по проекти, финансирани от структурните и кохезионните фондове на ЕС от началото на 2007 г., откакто България стана член на ЕС и получи достъп до тези средства. В тази сума влиза и съфинансирането от националния бюджет, платено по такива проекти (без съфинансирането сумата, получена само от фондовете на ЕС, е 15,6 млрд. лева). Средно на година платените средства по европейски проекти са били около 1,244 млрд. лева. Спрямо БВП на страната в текущи цени за периода 2007-2017 г., това е около 2% от БВП на година.

Общата сума, изплатена по европейски проекти към областите на България (т.е. без тези към централната администрация) е 10,7 млрд. лв. или 1 525 лв. на човек.

Най-голям е относителният обем на изплатените пари в областите Габрово и София-град – около 2 700 лв. на човек, а следващите области в класация са изхарчили значително по-малко средства – около 1 700 лв. на човек във Враца и София. Проекти за подобряване на градската среда – в областите Бургас (22 млн. лв. от общо 30 млн. лв. по проекта)

С най-малко изплатени европейски средства е област Сливен – 702 лв. на човек, предшествана от областите Кюстендил, Перник, Пазарджик, Търговище и Добрич – всички с под хиляда лева на човек от населението.

През новия програмен период 2014-2020 г. към 1 май 2018 г. изплатените суми по всички най-големи областни проекти са към държавни или общински структури и предприятия. Най-голям е обемът на средствата, изплатени в София-град на Метрополитен ЕАД за разширението на столичното метро – 321 млн. лв. (от общо 936 млн. лв.). Следващата най-голяма изплатена сума е в област Благоевград – 190 млн. лв. (от общо 739 млн. лв.) за два лота от АМ „Струма” и тунел Железница.

Като цяло основната част от европейските средства продължават да се насочват към развитие на транспортната инфраструктура (магистрали, пътища, градски транспорт). Тя безспорно е ключова за икономиката и развитието на отдалечените от икономическите центрове общини в общия случай зависи именно от свързаността.

Голяма част от изплатените пари обаче са и за градинки, паркове и паметници. Подобренията на градската среда за важни, но те не водят до преки икономически ефекти и сближаване на районите, а в същото време отнемат значителна част от времето и ресурсите на общините, особено по-малките такива. В крайна сметка при ограничен капацитет и средства местната администрация трябва да избира дали да пише и изпълнява европейски проект за каквото и да е или да привлича нови инвеститори. Създадените стимули на местните власти силно наклоняват везните в полза на изпълнението на европейски проект. Шансът за спечелване е по-висок, резултатите са по-бързи и видими за избирателите, повече средства минават през общината. Новата инвестиция от своя страната е по-несигурна, няма толкова видими и бързи ефекти, постъпленията в общинския бюджет са силно ограничени (общинските бюджети остават в силна зависимост от държавните трансфери) и дори може да се наложи общината да прави разходи (за изграждане на път, включване към комуналните услуги и т.н.).

Решението на този проблем минава през фискалната децентрализация на общините, която ще доведе до реален стимул за местните власти да работят за развитие на икономиката и пазара на труда в дългосрочен план.