Най-голям недостиг у нас има на инженери (29%), а най-голям излишък - на служители в администрацията (23%). В повече са ни и финансистите (20%), и изненадващо - операторите в колцентрове (9%). При дефицитните кадри пък са още ИТ-специалистите (11%) но и търговците и експертите "обслужване на клиенти" - съответно 14 и 15%. Тези данни обявиха вчера от Асоциацията на индустриалния капитал в България на форум за висшето образование и връзката му с бизнеса.

АИКБ е направила и отчайващата сметка, че преките загуби на България от изтичането на мозъци и работна сила са 24.6 млрд. лв. 300 000 души от близо 1 млн. мигранти са висшисти, а 500 000 - среднисти. Ако за обучението на един висшист държавата плаща средно 38 082 лв., то сумата, отделена от парите на данъкоплатците за 300 000 студенти, е 11 424 600 000 лв. Средното образование пък "струва" 26 742 лв. на човек, което означава 13 063 690 000 лв., платени за 500-те хиляди българи, реализирали уменията си в чужбина.

Изводът на работодателите, е, че за финансиране на образованието на българи, които живеят и плащат данъци в други държави, се изразходват средства, колкото е дългът на страната ни. Затова от АИКБ предлагат при записване на студента във висшето училище да се сключва договор между него и Министерството на образованието, с който МОН се задължава да финансира (кредитира) обучението му, а в замяна на това студентът се задължава след завършването си да работи при работодател у нас. Тази идея периодично се е споделяла и от управляващите, но само на теория.

Според бизнеса студентите от дефицитни специалности могат да получават допълнителен кредит като стипендии за издръжка. Кредитът няма да се връща, ако завършилият висшето си образование специалист се реализира в страната за определен период от време след завършването си. Задължението за работа в България обаче според тях трябва да е обвързано с условието да са налични свободни работни места по тази професия. Ако за определен от законодателя срок липсва свободно работно място за новия специалист, отговарящо на квалификацията му, то студентът следва да бъде освобождаван от задължението за връщане на кредита. "В хода на следването и със съгласието на студента е възможно конкретен работодател да встъпи в правата и задълженията на държавата, като възстанови на държавата изразходваните до момента разходи за обучение и поеме за своя сметка разходите за обучението на студента до придобиването на избраната образователна степен, като в този случай отношенията между студента и работодателя се уреждат с договор", предлагат още от организацията. Ако обаче младият висшист прекъсне обучението си или откаже да изпълни договора за работа след завършването си без основателна причина, то той ще дължи обезщетение, в размер на разходите за обучението му.