Около 74% от българите подкрепят членството на страната ни в ЕС. На обратното мнение са 16%.

Това показват данни от национално представително изследване на "Екзакта Рисърч Груп" сред 1000 пълнолетни лица. То е проведено в периода 12-18 април 20018 г.

Анализът по данни от последните години показва, че подкрепата за еврочленството ни е трайна и висока - между 74% и 79%. Неодобрението е между 13% и 16%. Най-високо неодобрение за членството ни в ЕС е сред избирателите на БСП - 28%.

Одобрението за членството на страната ни в НАТО е между 55%-60% през последните години, а неодобрението е между 22% и 28%.

През април 2018 г., 58% от българите одобряват членството ни в НАТО. Само една четвърт декларират неодобрение. Около 40% от избирателите на БСП не одобряват членството ни в НАТО.

За сравнение, изследване на "Афис" от април показа че геополитическата криза и ракетните удари на САЩ, Франция и Великобритания в Сирия повлияха на доверието в някои основни институции. Рязък спад на доверието към Европейския съюз и Българската армия - съответно с 9 и 5 пункта в рамките само на последния месец. За сметка на това с 5 пункта се е покачило доверието в президентската институция, според анализа на другата агенция.

Хората, които очакват ползи за страната ни от Българското председателство на Съвета на ЕС са повече от онези, които не очакват ползи. Според проучването тяхното съотношение е 40%:34%. Оценките обаче са силно политизирани. Сред привържениците на управляващите надделява тезата, че България ще извлече ползи от председателството, докато повечето симпатизанти на опозицията не очакват ползи.

Според изследването, в момента няма политическа партия у нас, чието влияние еднозначно да нараства.

Влиянието на БСП нарастваше след президентския вот през 2016 г., но сега този процес е прекъснат.

Изследване от април показа, че общественото мнение е разделено на два съизмерими дяла, когато става дума за това дали расте или намалява влиянието на ГЕРБ и БСП. 27% твърдят, че влиянието на ГЕРБ расте през последните месеци, а според 29% то намалява. БСП разширява влиянието си според 26%, а според 28% го свива. Повечето партии, които не са представени в парламента, са оценявани като губещи политическо влияние.

Към 18 април сигурни участници в следващ парламент са ГЕРБ, БСП, ДПС и ОП.

Според проучването, ако днес се провеждаха парламентарни избори, 24.5% от българите биха гласували за ГЕРБ. БСП печели 20.5% от доверието.

ДПС е с електорален дял от 6.1%, а ОП - с 5.5%. С 1.1% "Воля" би загубила шансове за участие в следващ парламент.

За дясното политическо пространство въпросителните са повече от предлаганите решения. Има две ядра - около РБ и около "Демократична България". Нито едното от тях засега не си гарантира присъствие в следващ парламент.

Извън РБ и "Демократична България" остават 5% българи, които биха гласували за нови десни партии. Те са ресурс, който тепърва ще търси политическо представителство.

За последната година с 3% нарастват желаещите да гласуват за нова партия и сега те са 33% от пълнолетните българи. Сред тях по-често се срещат хора на възраст между 18 и 40 години, жители на малките градове и на селата.

Предсрочни парламентарни избори не са нужни на страната ни, според 56% от българите. На друго мнение са 27% от анкетираните българи - те искат предсрочен вот. 53% от избирателите на БСП се обявяват за предсрочни избори. Близо половината от хората, които искат предсрочни избори посочват, че биха гласували за нова партия.

Изследването е направено чрез полустандартизирано "face-to-face" интервю по домовете. Допитването е в 89 населени места. Максимално допустимата грешка при 50%-те относителни дялове е около 3%.