Изчисленият индекс на съответствие между професионалното образование и профилът на местната икономика за Варненско е 58.5 при максимален 100 и среден за страната през 2016-та година- 63.6.
Изследването на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката показва, че в някои райони професионалното образование е самоцелно и не отговаря на реалното производство и предлаганите услуги. В същото време има райони, в които образованието отговаря на търсенето на бизнеса. В обхвата на изследването попадат икономическите дейности, в които са заети основната част от заетите с придобита професионална квалификация – близо 60% от средните специалисти. Това са „Селско, горско и рибно стопанство”, „Преработваща промишленост”, „Строителство”, „Транспорт, складиране и пощи”, „Хотелиерство и ресторантьорство” и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения”.
Като цяло относително добро съответствие се наблюдава в развитите икономически области в Южна България (около АМ „Тракия”) по оста София-Пловдив-Бургас, в крайморските области в Източна България.
Разград и Силистра са областите с най-висок дял на приема за професионално образование (около 30%) и най-висок дял на наетите (около 10%) именно в сектора на земеделието. Причина за сравнително високия резултат на област Добрич също е високата степен на съответствие между учащите и наетите в селското стопанство.
Високият резултат на София (столица) е обусловен от високото съответствие между учащи и наети в информационни и комуникационни технологии (ИКТ) и в селското стопанство. Именно столицата е областта с най-високи дялове на учащите и наетите в ИКТ и съответно - най-ниски дялове в земеделието.
Областите Пловдив, Стара Загора и Пазарджик се характеризират с относително високи дялове на учащите и наетите в преработващата промишленост и това значително повишава коефициентите им на съответствие. В същото време областите Монтана, Благоевград и Ловеч са с ниски коефициенти на съответствие заради сравнително ниския дял на учениците, обучаващи се за работа в преработващата промишленост при значителен дял на наетите в сектора.
Негативните ефекти от несъответствията между това, което се учи и профила на икономиката могат да се намалят чрез по-общо образование в училищна среда, което включва и така нужните меки умения, и по-конкретно обучение в работна среда. Така например силно специфичните предмети още от началните курсове на професионалното образование биха могли да се заместят в някаква степен от езикови и технологични обучения, както и от придобиване на меки умения, които увеличават шансовете за заетост. От друга страна по-силното застъпване на дуалното обучение също ще повиши заетостта и привлекателността на професионалното образование заради по-силните практически умения (съответно по-ниската необходимост от обучение) и възможността за оставане на работа на мястото на обучението. В същото време повсеместното прилагане на дуалното образование естествено ще повиши съответствието между предлаганите специалности и профила на икономиката на местно ниво, се казва още в изследването на Института по пазарна икономика.