Изразът "не си човек" може да се окаже по-точен, отколкото хората предполагат. Учени от Института "Макс Планк" обявиха, че по-голямата част от човешкото тяло всъщност не е... човешка, съобщава Би Би Си.Проучването показва, че човешките клетки реално съставят само 43% от общия брой клетки в човешкото тяло. Всички останали са "съжителстващи" микроби. Сред тях има както вируси, бактерии и други вредни микроби, така и множество полезни. Учените казват, че повечето от тези микроби не могат да се махнат от тялото, без значение колко усилено и често се мие човек. Всъщност, микробите изобщо не трябва да се махат.

"Те са от ключово значение за вашето здраве. Вашето тяло не е просто самите вас", коментира Рут Лей, ръководител на отдела за микробиологични науки към института.Повечето от микробите са вътре в тялото. Най-голям брой от тях има в червата. Те са от основно значение за преработката на хранителните вещества. Микробите помагат и на имунната система, генерирането на витамини и други дейности в тялото, като учените все още откриват много нови неща.Проучването дава и по-добра яснота какво всъщност означава "човек". Човешкият геном съдържа около 20 000 гени, но в комбинация с гените на микробите броят на гените в тялото достига между 2 млн. и 20 млн., казват учените.

"Ние нямаме само един геном. Гените на микробите в тялото създават втори геном, който допълва работата на нашия. Това, което ни прави хора според мен, е комбинацията от нашата ДНК с ДНК на микробите", коментира Саркис Мазманиан от Caltech.Проучването показва, че зависимостта на тялото от тези микроби е доста по-голяма от колкото се смята. А това кара учените да се замислят доколко сегашните лечения, особено с антибиотици и дори ваксините не влияят негативно и на добрите и важни за тялото микроби. Според Лей връзката между ръстът на автоимунните заболявания и алергиите може да се дължи именно на щетите, които подобни лечения носят върху добрите бактерии.

Дори начинът на хранене и преобладаващите типове храни, които човек предпочита, влияят на това какви микроби ще доминират в храносмилателната система. А това пък ще влияе на метаболизма и ще се отразява на вероятността за напълняване, казват още учените. Всичко това означава, че човек трябва да се грижи добре не само за собственото си тяло, но и "съквартирантите" си. Освен това се отварят нови възможности за лечение чрез коригиране на нивото на съответни микроби в тялото. Разбира се, нужни са доста допълнителни проучвания, но според учените реални резултати са постижими в средносрочен план.