Страстта на аржентинското танго в звук и танц ще донесе гастролът на квартет „Tanguarda“ в Зала 1 на Фестивалния комплекс на 10 април в рамките на ХV Европейски музикален фестивал Варна 2018.

Душата, сърцето и моторът на международния проект „Tanguarda” е Мария Мартинова - родена във Варна, а сега – гражданин на света. Самата тя е музикант с международно признание и горещ почитател на тангото, а се изявява и като професионален танцьор. След Музикалната академия в София Мария завършва легендарния Julliard School, Ню Йорк, със стипендията „Владимир Хоровиц”. Защитава магистратура в Ротердамската консерватория при Агилес дел Виня. Кариерата й преминава през сцени като Концертгебау, Амстердам, St. Martin-in-the Fields, Барбикан и Уигмор хол в Лондон, Wiener Recital Hall в Залцбург, Alice Tully Hall, Ню Йорк.

Темпераментът на Мария Мартинова обединява в един проект емблематични фигури на тангото като Марсело Нисинман – изпълнител на бандонеон, роден и изградил майсторството си в Буенос Айрес, композитор, последовател на своя ментор Астор Пиацола. В квартета участват още цигуларят Сирил Гарак, утвърдил се като един от най-търсените танго цигулари и Винфрид Холценкамп – признат като най-уважавания танго басист в Европа. Емоцията в концерта ще бъде изведена на много по-горещо ниво от танцьорите Селин Руис и Жереми Бребар - танцова двойка с множество концертни изяви в Европа и Америка.

Пред варненската публика „Tanguarda“ ще представят творби от Астор Пиацола, Марсело Нисинман, Агустин Барди и Освалдо Тарантино.

Мария Мартинова отговори на нашите въпроси дни преди концерта във Варна.

Мария, разкажете историята на вашата любов с тангото.

Първата ми среща с тангото се случи в няколко стъпки. В самото начало – когато още бях студентка в България, моят музикален гуру ми беше пуснал записи на Пиацола. Но Пиацола е само върхът на айсберга, под него се крие цяла галактика. Втрият ми спомен е от един таван в Ню Йорк, където се криех от общуване с колегите си, но пък дойдоха гости на домакина и той им пусна Пиацола. По това време гледах и филма „Урок по танго“ от 1997 г. на невероятната Сали Потър. Тогава си казах – не, трябва да се науча да го танцувам. Но аз съм максималист, а тогава не можех да си позволя финансово частни уроци, отложих ги за по-добро време. Дойде и третата ми среща с тангото – с моите приятели от Julliard School всяка петък вечер ходехме в един салса клуб в downtown, и на излизане веднъж видяхме нещо немислимо за Ню Йорк – цял етаж от една типична нюйоркска сграда, с наредени отвън на прозорците саксии с цветя. Веднага трябваше да проуча какво е това, влязох вътре, качих се горе и се озовах в първия си танго клуб – ресторант, който в петък се превръщаше в клуб за танго. Така започна – всеки петък вече бях там. 5-6 години по-късно вече в Лондон, имах един период от живота ми, който беше много труден и в професионален, и в личен план. Тогава майка ми ми каза – Защо не направиш нещо за себе си? И аз направих - записах се на уроци при един много добър учител по танго. Още след първия частен урок той ми каза – Трябва да познаваш музиката, за да танцуваш танго. И ме натовари с един куп дискове за слушане. Изпаднах в трескаво състояние, което продължи около година и половина – не ядях, не спях, не са виждах с хора, оттеглила се бях от концертна дейност. Влязох мигновено и неконтролируемо в света на тангото. От веднъж в седмицата, уроците бързо станаха 3, а след месец бях на първата си милонга. Открих и традиционната музика, но изпаднах в състояние на тихо отчаяние – откъде ще намеря материали – в Лондон няма танго сцена. Потърсих контакти, така попаднах на преподавател в Ротердам в Танго департамента, после станах негов асистент. Така срещнах и страхотните музиканти, с които работим в „Тангуарда“ - Марсело Нисинман – бандонеон, Сирил Гарак, цигулка, и Винфрид Холценкамп, бас - всички те са сред най-добрите танго музиканти на своя инструмент в Европа и бих казала, и в Аржентина.

Каква мисия заложихте в концепцията „Тангуарда“?

Тангуарда се роди много бързо. Първо я създадох под името Zum – бях я нарекла на любимото ми танго Zum, но после се оказа, че има рок група с подобно име, затова станахме „Тангуарда“. Целта ни е като класически музиканти да пренастроим възприятията на публиката в Европа и да ги отворим към Света на тангото. През годините виждам, че има два вида музиканти, които свирят танго. Едните са класическите, които смятат, че е много cool да се свири танго сега и при това го свирят лошо, защото не осъзнават традицията, от която то идва. То не е като да посвириш малко по-свободно... Тангото има много строги правила, има свои кодове, подобно на музиката от Барока или джаза. Тези кодове трябва да се познават, не може да се имитира танго. Другият вид музиканти са танго инструменталистите – 90% от тях са чисти аматьори, хора с други професии. Така се стекоха историческите обстоятелства, че в последните двайсетина години, като следствие от голямата икономическа криза в Аржентина, много хора дойдоха от там в Европа. Но те не бяха на високо ниво, а и отчаяно се нуждаеха от пари, което доведе до много ниски цени на предлагането и много ниско качество на инструменталните изпълнения. На танго афисионадото в Европа тази ситуация се видя първоначално като един изгоден начин за употреба на музиката, но впоследствие се оказа, че всичко това снижава нивото. Ето затова като задача на „Тангуарда“ съм поставила да отправим предизвикателство и към двата свята. След Златната епоха на тангото през 40-те, апогеят на този стил се случва с Пиацола, става дума за музика от висока класа. И това, което ние предлагаме на нашата публика, е камерна музика на изключително високо ниво. С „Тангуарда“ исках да докажа, че това ниво още може да съществува. Да покажем, че няма нищо такова като разделение на музиката. Не вярвам в йерархията на стиловете! Тя е изкуствено измислена, не трябва да се забравя, че класиката постоянно е черпила материал от популярната музика – още от времето на Бах.

С каква програма идвате във Варна?

Програмата е силно ударна. Голяма част от нея са пиеси на Пиацола, но рядко изпълнявани пиеси, особено в България. В последните години нашият фокус е върху съвременното танго – от Астор Пиацола до наши дни. Затова, когато избирам да представим в един концерт основно произведения на Пиацола, държа да свирим негови непознати творби. Ето например за пръв път в България ще представим пиесата „Movimiento continuo“ – с нея ще открием концерта. Ще изпълним още непознатите на българската публика в изпълнение на танго формация „Jeanne y Paul“ и „Tres Minutos con la Realidad“, а след това и „Allegro Tangabile“, и „Calambre – Quartet“. Разбира се, ще поднесем на публиката в Зала 1 на Фестивалния комплекс и любимите й пиеси на големия маестро на тангото - „Oblivion“ и „Milonga Loca“.

Концертът на 10 април ще събере в едно вашата музика и танца на една много специална двойка. Разкажете ни за Селин Руис и Жереми Бребар.

Работя със Селин Руиз от 2009 г. Тогава за пръв път дойдохме с „Тангуарда“ в България – беше в София, в Зала „България“. Бях поканила Селин Руиз и Дамян Розентал – те са една от най-феноменалните танго двойки в историята на световното танго. Жереми е новият партньор на Селин, но тя е душата на двойката и създател на изключителните хореографии, които толкова подхождат на нашия репертоар. Хореография, която излиза от стила на традиционното танго, защото и двамата са много креативни, много иновативни, с тънък усет за музиката - те разбират музиката и влизат в нея с пълно сърце. Почти 10 години вече сме със Селин. Радвам се, че моят роден град Варна ще може да види тези забележителни танцьори.

Ако трябва да посветите някого в магията на тангото, какво ще му кажете?

Първо е музиката, после идва танцът. Няма друга музика като тангото, която да притежава тази сила на юмрук в корема. Тази музика ще ви накара да си спомните, че имате сърца, които могат да туптят, че имате кореми, които могат да се свиват от вълнение. Елате на концерта, и ще усетите!

Разговаря: Нина Локмаджиева

След разтърсващия концерт на мега звездата Найджъл Кенеди, с който беше официално открит ХV Европейски музикален фестивал Варна 2018, започва серия от силни пролетни концерти, сред които особено ярко блести гастролът на квартет „Tanguarda”. Емоцията на аржентинското танго в звук и танц ще сгрее сърцата на на варненската публика в Зала 1 на Фестивалния и конгресен център на 10 април от 19:00.

„Tanguarda” е международен проект, в центъра на който е една вдъхновяваща варненка – Мария Мартинова. Самата тя е музикант с международно признание и горещ почитател на тангото и се изявява и като професионален танцьор. След Музикалната академия в София Мария завършва легендарния Julliard School, Ню Йорк, със стипендията „Владимир Хоровиц”. Защитава магистратура в Ротердамската консерватория при Агилес дел Виня. Кариерата й преминава през сцени като Концертгебау, Амстердам, St. Martin-in-the Fields, Барбикан и Уигмор хол в Лондон, Wiener Recital Hall в Залцбург, Alice Tully Hall, Ню Йорк.

Темпераментът на Мария Мартинова обединява в един проект емблематични фигури на тангото като Марсело Нисинман – изпълнител на бандонеон, роден и изградил майсторството си в Буенос Айрес, композитор, последовател на своя ментор Астор Пиацола. В квартета участват още цигуларят Сирил Гарак, утвърдил се като един от най-търсените танго цигулари и Винфрид Холценкамп – признат като най-уважавания танго басист в Европа. Емоцията в концерта ще бъде изведена на много по-горещо ниво от танцьорите Селин Руис и Жереми Бребар - танцова двойка с множество концертни изяви в Европа и Америка.

Пред варненската публика „Tanguarda“ ще представят творби от Астор Пиацола, Марсело Нисинман, Агустин Барди и Освалдо Тарантино.

В продажба са билетите за този горещ спектакъл, който ще се случи в Зала 1 на Фестивалния и конгерсен център на 10 април. Билетите са на цени от 20 до 50 лв. и могат да се купят от Билетния център на ФКЦ и онлайн.

Европейският музикален фестивал се осъществява с финансовата подкрепа на Фонд Култура на Община Варна и със съдействието на International Hotel Casino & Tower Suites, комплекс Топола Скайс, строителна фирма Комфорт, Солвей Соди, Grand Mall, медицински център Надежда и медийното партньорство на БНР Радио Варна, Радио 1 и Moreto.net.

Другите събития в поредицата от прояви за ценители в рамките на фестивала:

29.03. в Градската художествена галерия Musica da camera - концерт на дуото Ивона Недева, флейта, и Анжела Маджарова, арфа. Билети от ФКЦ.

5.04.в Градската художествена галерия Имена от бъдещето - Дуо Герасимец от Германия - Николай Герасимец, пиано, и Василий Герасимец, виолончело. Билети от ФКЦ.

14.04. във Варненската опера - концертт на Веселин Станев, пиано със Симфоничен оркестър на Държавна опера Варна, диригент Станислав Ушев. Билети от касата на Държавна опера Варна.

Началният час на всички концерти от фестивала е 19:00.