Световноизвестните художници използват Instagram, за да се свържат с феновете си по начини, по който не биха могли преди, посочва Artprice.

По-рано тази година стана ясно, че екипа на Деймиън Хърст вече не пише неговите постове в Instagram, а това прави самият художник. Изведнъж вече той си заслужава да се следва - Хърст обяснява как е получил диамантите за черепа си, защо e грешил за минимализма и как наденичките са „глупави“. Китайският художник активист Ай Вейвей пък осмива селфито и качва снимки на развалени зеленчуци. Защо обаче публикува глазирани понички с нефрит остава загадка.

Несъмнено има разлика когато разглеждаме Instagram профила на художник, а не на наш приятел, ежедневието ни се трансформира. Точно както Марсел Дюшан слага писоар в галерия и го нарича изкуство, така и Синди Шърман слага ежедневието си заедно с нейното изкуство в Instagram и ни кани да размишляваме за обикновеното в нова обстановка. Всъщност тази художествена мисия - преобразяване на ежедневието – е това, което правят най-интересните творци в Instagram. Например, постът на художникът Волфганг Тилмънс с нарязана ягода. Той го нарича "намек за усмивка" и ако се вгледате повече, можете да видите ягода, която ви се усмихва. Друга публикация на Тилмънс „Fruits isoles“, изобразява ябълка и круша в чиния, загърнати в целофан.

Тимълс продължава да провокира размисъл към прекомерната употреба на пластмаса, а в същото време показва нещо красиво. Сред художниците, чиито творби предвещават епохата на селфито в Instagram е и Нан Голдин. Голдин, която стана известна през 80-те години на миналия век с интимни снимки на себе си и нейни приятели, пусна първия си пост в Instagram непосредствено преди Коледа. Той е озаглавен „Джоуи и Андрес в хотел, Асканишер Хов, Берлин 1992“. Един критик описва изображенията на Голдин така: „предсказва неясните очертания на лични и публични моменти, които характеризират епохата на Instagram, където толкова много от нас се чувстват принудени да споделят фотографии и актуализации на статуса си, проследяващи всяко наше действие, от процъфтяващи връзки до смутито, което пием за закуска“.

Голдин се притеснява, че нарцизмът на социалните медии е по нейна вина. Под заглавието пише „Нан Голдин иска да знаете, че не е измислила Instagram“, тя каза пред „Ню Йорк Таймс“: Не съм отговорна за социалните медии, нали? Кажете ми, че не съм ... Не може да е вярно, но ако е така, се чувствам ужасно.“

Дори преди Голдин да се присъедини към Instagram през декември, феновете й споделят творбите й там. Когато "Баладата на сексуалната зависимост", нейната творба-изповед, която се състои от слайдшоу със 700 снимки с нея и бохемските й приятели от Ню Йорк през 80-те години на миналия век, бе показана в MoMA миналата година, посетителите качиха снимки от изложбата в Instagram с хаштаг #NanGoldin. Инстаграмът на Голдин предлага стари снимки, сред които няколко на Катлийн Уайт, на приятелите й, които тя документира широко по време на кризата със СПИН. Голдин също така използва сайта за водене на политика – кампания за отказ от дарения от семейство Саклер, художничката твърди, че милионите на филантропското семейство са осквернени, защото някои членове печелят от американската опиоидна епидемия.

Това е нещо лично за Голдин, тъй като е била лекувана за пристрастяване към оксиконтин. Йоко Оно също прави политика чрез социалната медия. Нейният очарователен Instagram привлича посетителите със завладяващи селфита в различни локации, серия от шапки и сенки, преди да ви удари с призив за контрол върху оръжията. В един свой пост - чифт слънчеви очила лежат на ръба на нещо, което се предполага, че е балконът на Оно в Манхатън. Едната леща е разбита. Заглавието гласи: „1,186,000 американци, убити с огнестрелни оръжия, откакто Джон Ленън бе прострелян и убит на 8 декември 1980 г.“ Оно добавя още „Превръщаме тази красива страна във военна зона ... След 36 години, той липсва на мен и на сина ми.“ Ричард Принс, междувременно, е намерил друг начин да се използва Instagram.

Американецът изложи 38 картини от скрийншотове на снимки от Instagram на други потрбители в Gagosian в Ню Йорк през 2014 г. Той продаде резултата за 100 000 долара без да кредитира първоначалните създатели на фотографиите. Някои критици наричат ​​неговата творба „гениално тролене“, но номерът не е минал с един от собствениците на снимките, които съдят Принс. Друго присвоено изображение от Принс е селфи на Иванка Тръмп, която си приготвя косата и грима за снимки. Той отпечата снимката върху платно и продаде произведението на Иванка за 36 000 долара. Тя с гордост позира пред платното, създавайки ненавист към нарцисизма, селфи на селфито и публикува резултата в Instagram. И тогава се случи нещо много странно.

Принс върна 36,000 долара на Иванка и публикува следното в Twitter: „Това не е моята творба. Не съм я правил аз. Отричам. Денонсирам. Това фалшиво изкуство.“ В ерата на пост-истини и фалшиви новини, присвояванията на Принс изглеждат като тенденция, като новите драматични снимки на Синди Шърман чиято цел е самоизява. Но докато тя поставя изкуството си в Instagram, той прави това, като я ограбва.