Събития:

45 г. пр.н.е. — В битката при Мунда, Юлий Цезар побеждава армията на оптиматите, водена от Помпей Велики.

180 г. — Комод става римски император, след като баща му Марк Аврелий умира във военен лагер Виндобона (днешна Виена).

455 г. — Петроний Максим става западноримски император.

624 г. — В Мека Мохамед удържа ключова победа над своите опоненти в курейши.

1229 г. — Армията на кръстоносците от Шестия кръстоносен поход навлиза в Йерусалим.

1845 г. — В Англия е патентован ластика.

1861 г. — Провъзгласено е Кралство Италия.

1891 г. — Край Гибралтар потъва британския параход SS Utopia, загиват 574 души.

1899 г. — Астрономът Уилям Хенри Пикеринг открива Феба — естествен спътник на Сатурн.

1901 г. — Изложба от 71 картини на Винсент ван Гог в Париж, 11 години след смъртта му, предизвиква сензация.

1915 г. — Основан е ФК Тунджа Ямбол в читалище "Съгласие".

1931 г. — Невада легализира хазарта.

1942 г. — Холокост: Гестапо започва депортирането на 15 000 евреи от Лвов към Лагера на смъртта в Белзец (Полша).

1948 г. — В Брюксел е подписан договор за военен съюз между Великобритания, Франция и Бенелюкс — първообраз на НАТО.

1951 г. — Издаден е указ на Президиумa на Народното събрание на Народна република България за всенародна безплатна медицинска помощ.

1959 г. — Тензин Гятсо, 14-я далай лама, напуска Тибет и отпътува за Индия.

1965 г. — Създаден е Съюзът на архитектите в България.

1969 г. — Голда Меир става първата жена министър-председател на Израел.

1980 г. — Английският парламент решава да бойкотира Летните олимпийски игри в Москва.

1982 г. — В европейския клубен шампионат ЦСКА елиминира тогава действащия шампион Ливърпул след 2:0 в продълженията.

1991 г. — Служебното правителство на Димитър Попов подписва първо споразумение с Международния валутен фонд.

1992 г. — Самоубийствен атентат с кола-бомба взривява посолството на Израел в Буенос Айрес (Аржентина), загиват 29 души и са ранени 242.

Родени:

763 г. — Харун ал-Рашид, арабски владетел († 809 г.)

1733 г. — Карстен Нибур, немски изследовател († 1815 г.)

1834 г. — Готлиб Даймлер, немски инженер и индустриален дизайнер († 1900 г.)

1839 г. — Йозеф Райнбергер, немски композитор († 1901 г.)

1856 г. — Михаил Врубел, руски художник († 1910 г.)

1865 г. — Габриел Нарутович, първи Президент на Полша († 1922 г.)

1881 г. — Валтер Хес, швейцарски физиолог, Нобелов лауреат († 1973)

1885 г. — Сид Чаплин, англо-американски актьор

1902 г. — Боби Джоунс, американски голф играч († 1971 г.)

1912 г. — Сегундо Дурандал, боливийски футболист († неизв.)

1920 г. — Делчо Делчев, български офицер († 2007 г.)

1921 г. — Меир Амит, израелски политик († 2009 г.)

1923 г. — Ангел Ангелов, български художник († 2008 г.)

1929 г. — Нено Дончев, български аграрен учен († 1991 г.)

1930 г. — Джеймс Ъруин, американски астронавт († 1991 г.)

1930 г. — Черемухин, български хуморист († 2003 г.)

1935 г. — Оскар Пано, аржентински шахматист

1938 г. — Рудолф Нуреев, руски балетист († 1993 г.)

1944 г. — Георги Братанов, български писател († 2000 г.)

1945 г. — Димитър Кърнолски, български композитор († 2009 г.)

1948 г. — Уилям Гибсън, американски писател

1950 г. — Румянчо Горанов, български футболист

1951 г. — Кърт Ръсел, американски актьор

1955 г. — Йорданка Стефанова, българска актриса

1962 г. — Васил Драголов, български футболист

1964 г. — Роб Лоу, американски актьор

1980 г. — Галин Михайлов, български футболист

1986 г. — Един Джеко, босненски футболист