Четири години след началото на новия програмен период и три години преди края му България продължава сериозно да изостава в усвояването на европейските структурни и инвестиционни фондове, пише в. Сега. Към края на 2017 г. страната ни е успяла да използва само 1.587 млрд. евро, или 16% от средствата, които са й отредени от бюджета на ЕС, посочва анализ на финансовото министерство. Важни програми като "Околна среда", "Наука и образование" и "Развитие на селските райони" са далеч под средния процент, а "Морско дело" и "Добро управление" са с незавидните 0.2% и 6.2%.

През втория за страната програмен период (2014 - 2020 г.) България получи достъп до 9.9 млрд. евро, предназначени за финансиране на 10 програми. В сравнение с предишния период (2007 - 2013 г.) този ресурс е с 5.2% по-голям, а заедно с националното съфинансиране общият бюджет по еврофондовете става 11.7 млрд. евро.

Заради незадоволителното до момента представяне на новите оперативни програми постъпилото по тях финансиране е довело до допълнително нарастване на производството и на брутния вътрешен продукт (БВП) само с 2.1% от 2014 г. насам. Това показва направената от финансовото министерство оценка на макроикономическите ефекти от изпълнението на новите оперативни програми към 31 декември 2017 г. Според анализа на МФ в резултат на европейското финансиране частните инвестиции през последните 4 години са нараснали с 9.6% спрямо нивото при сценарий без еврофондове, а разкритите работни места са с около 80 000 повече. До момента обаче вливането на средствата от ЕС в икономиката е увеличил износа ни пренебрежимо малко - едва с 0.3%, докато резултатът върху вноса е 6.5% допълнителен ръст.

С най-голям бюджет - 1.887 млрд. евро, е програма "Транспорт и транспортна инфраструктура". Сравнително слабата усвояемост на средства по тази програма - 19%, обаче има много скромен ефект върху икономиката ни, измерим с 0.1% увеличение на БВП.

Друга голяма програма - "Околна среда", както и в предишния период, се представя най-зле. От бюджета й от 1.770 млрд. евро към края на 2017 г. са изплатени само 94.5 млн. евро, или 5.3%. Затова на практика тази програма до момента по никакъв начин не е повлияла за подобряването на българската икономика и стандарта на живот. Подобно е положението и с "Региони в растеж", където усвояемостта е 18.2%. ОП "Наука и образование за интелигентен растеж" пък, на която изключително много се разчита да повиши качеството на работната сила в България, до момента може да се "похвали" с 9.9% усвоени евросредства.

"Отличници" засега са програмите "Иновации и конкурентоспособност" и "Развитие на човешките ресурси" с усвояване на средствата от ЕС съответно от 22.6% и 23.1%. Втората програма към момента оказва най-силен ефект върху икономиката на страната - допълнителен ръст на БВП от 1.6%, на частните инвестиции от 4.2% и на заетостта от 3.2%. Разкритите субсидирани работни места по тази програма са причина и за допълнителен ръст на заплатите в страната от 3.2%.