Майсторство е да приобщиш децата към родината България * Учителят трябва да бъде като артист, за да изиграе урока

Георги Николов Йоргов е преподавател по история в СУ „Сава Доброплодни“ в Шумен. На 1 ноември- Деня на народните будители, той бе отличен с Националната награда „Даскал Ботьо Петков“ за 2017-та година, която Общонародната фондация „Христо Ботев“ връчва на учител в областта на хуманитарните науки. Отличието се дава на преподавател с изявени педагогически качества и принос за патриотичното възпитание на учениците в класни и извънкласни форми на обучение. В интервю за в-к Монитор Георги Йоргов, за честването на 3-ти март и как се възпитава патриотизъм в младите хора.



- Г-н Йоргов, какво трябва да знаем за дата като 3-ти март? С какъв поглед да се обръщаме назад към историята?

- 3-ти март е националният ни празник. Възстановява се българската държава, която не е съществувала почти 500 години. Трябва да знаем, че сме освободени от руски, полски, румънски и други воини, но основна роля изиграва Русия. Затова и се нарича Руско-турска освободителна война. Винаги съм казвал, че е голямо щастие за балканските народи, че руските имперски интереси да излязат на Средиземно море съвпадат с национално-освободителните стремежи на балканските народи, включително и българският. Русия е принудена да създава свободни балкански държави, считайки, че те ще бъдат в нейната орбита.

- Периодично се повдига дискусия в публичното пространство кой всъщност трябва да е националният ни празник. Вие на какво мнение се?

- Категорично 3-ти март, защото се възстановява държавата ни. 24-и май е прекрасна дата, но няма как да е национален празник, защото е на българската просвета и култура. За монархиите например е рождената дата на владетеля. Ние сме република. За американците например празникът е 4-ти юли, когато излизат с декларация за независимостта. За мен не би трябвало да има дилема по този въпрос.

- Има ли премълчани истини за 3-ти март или митове, които се насаждат?

- Историята е политическа и идеологическа наука. Така че се употребява съобразно интересите, дори лични. Доста неща се премълчават. Нещо, което се подчертава, е че България не е могла да се запази в санстефанските си граници. Аз смятам, че Русия след XIX век се проявява като покровител на всички балкански народи. В един момент се оказва, че на Балканите сме много малки народи, но всички сме от велики по-велики. И всеки иска максималната си граница. Много интересно е, че Русия е оставена да балансира между интересите на всички, за да не загуби влиянието си на Балканите. Ясно е,че винаги има недоволни, но това е нещо, което въобще не се споменава дори от нашите големи историци.

- Пренаписва ли се тогава историята, изопачават ли се някои факти?

- Разбира се, пренаписва се. Лошото е, че се дават оценки за събития от преди 200 години. Добрият историк би трябвало да погледне всяко едно събитие от възможно повече гледни точки. Другото важно нещо е, че трябва да може да влезе в кожата на тези хора, които са участвали в събитията от преди 150-200 години. Не бива да даваме оценки от нашата камбанария.

- Как гледате тогава на породилата се преди известно време дискусия относно промяната на учебните програми по история?

- Учебната програма е едно. Но не са излезли още учебните планове колко урочни единици ще има. Дано да са в рамките на нормалното, защото сега в 11-и и 12-и клас, които учат българска история, я вземат или за 62 или 72 часа. Така че каквото и да прави учителят, най-много да стигне до Първата световна война. Затова е голям проблем, че няма достатъчно часове. Уроците са по-големи от студентска лекция, която професори ти четат по 2 часа. Дори Априлското въстание в университетите се предава в рамките на 4-6 часа. Тук този обем трябва да се вземе само за 2 часа. Това е убийствено. Другото важно нещо е, че историята трябва да се разбере, не да се научи. Има си достатъчно справочници. Но за да се разбере българската история, тя трябва да се разглежда на фона на обстановката на Балканите и Европа. Само по този начин може да се анализират българските събития, това не може да стане изолирано.

- А интересува ли се новото поколение от историята?

- Голяма част от младежите се интересуват. Но всеки има различни интереси. Има една част от младото поколение, която е изключително сериозна, работлива. Радостно е, че има такива хора, за да издърпат България напред в бъдеще.

- Връщат ли се те към историята?

- Да, бих казал, че историята им е интересна. По този начин показват и своя патриотизъм. Само преди няколко дни бяхме на състезание в София, имаше деца от цялата страна. Интересното е, че бяха с различни интереси - някои заявиха, че искат да учат фармация, други-архитектура. Но любовта към родината, която изразяват с интереса си към миналото, е прекрасна.

- Носител сте на Националната награда „Даскал Ботьо Петков“ за 2017-а година. Какво е за вас това отличие?

- Приемам го като признание за работата си. 40 години съм на този фронт. Бил съм директор на селско училище, преподавател във военното училище. Радостното е, че сега съм в едно изключително добро учебно заведение. То е с профил изкуства и децата тук не са историци, а художници, певци, танцьори. Но нещата при тях наистина се получават. Прекрасни са. Знаете и че нашият район е смесен. Майсторството е да приобщиш всички деца към родината България, независимо от техния етнически произход. Ние го правим с участие в различни проекти. И винаги включваме деца, независимо от тяхната етническа принадлежност.

- Какво ви мотивира на фона на обезсърчението, което е обхванало учителите?

- Добрите деца, с които човек си заслужава да работи. Вярно е, че има такива, които не искат да учат, но трябва да завършат. Насила хубост не става, това демотивира и останалите.

- Как успявате да им предадете любовта към историята на младите, как учителят да направи така, че уроците да са интересни?

- С много знание и труд, трябва да си коректен към историята. Другото е, че трябва да поставяш задачи на децата, за целта използвам някои методи. Ако видя, че някой играе с телефона си, го карам да потърси някаква информация и да я разкаже и на останалите ученици. Общо взето използвам принципа „накажи човека с това, което обича“. Винаги съм казвал, че учителят трябва да бъде като артист, за да изиграе урока. Трябва да усеща кога децата се разсейват, кое им е интересно. Да им даваш пауза, дори да им разкажеш историческа пикантерия, за да им привлечеш вниманието.

- Лесно ли се възпитава патриотизъм в младите?

- Патриотизмът е любов към родината. Но любовта трябва да бъде взаимна. Имам едно любимо изказване на Кенеди: „Първо се запитай какво си дал на родината, а после искай нещо от нея.“ Наистина обичта към родината трябва да е взаимна, иначе виждате какво се случва с младото ни поколение. Няма го чувството за справедливост. Затова толкова млади хора напуснаха страната ни.

- Можем ли все пак да кажем, че са патриоти?

- Патриоти са предимно в чужбина, когато ги налегне носталгията. Там си правят дружества, разменят си мартеници и какво ли не. И двете ми деца са в чужбина, изпратих 450 мартеници преди няколко дни. Има обаче и деца, които искат да останат тук. Преди няколко дни си говорех с ученици, които ми заявиха, че искат да станат учители по история или фармацевти, но да се върнат в Шумен.

- Имат ли идеали днешните ученици, знаете, че непрекъснато се изтъква, че ценностите са размити?

- Младите хора са различни. Това важи за всяко поколение. Радостното е, че има такива, които са нахъсани - умни и работливи.