1358 г. – По време на Парижкото въстание граждани превземат кралския дворец.
1540 г. – Мари дьо Гиз е официално коронована за кралица на Шотландия.
1635 г. – Създадена е Френската академия по заповед на кардинал Ришельо.
1825 г. – Русия и Великобритания определят границата между Аляска и Канада.
1831 г. – Мария-Анна Савойска и Фердинанд I се венчават във Виена в катедралата на кардинала на Оломоуц.
1840 г. – Град Форт Уейн получава статут на град.
1848 г. – С антиправителствен митинг в Париж започва Френската революция.
1887 г. – Екзекутирани са участниците в Офицерския бунт в България.
1892 г. – За първи път е изнесена комедийната пиеса на Оскар Уайлд „Ветрилото на лейди Уиндърмиър“.
1897 г. – Държавата въвежда задължителен депозит от всички печатни произведения в народните библиотеки в София и Пловдив.
1899 г. – Статутът на българското дипломатическо представителство в Белград е изравнен с този на независимите държави.
1901 г. – Открито е 11-то Обикновено Народно събрание.
1911 г. – Канада гласува да остане в състава на Британската империя.
1928 г. – Със спектакъла Копелия се поставя началото на българския балет.
1932 г. – Нацистите избират Хитлер за кандидат-президент.
1943 г. – Холокостът и България: България сключва договор с Германия за поетапна депортация на българските евреи в концентрационни лагери.
1945 г. – Вселенската патриаршия в Цариград отменя схизмата против Българската православна църква и провъзгласява автокефалността ѝ.
1952 г. – Тържествено е открит на гранитен постамент бронзов паметник на Александър Пушкин в естествен ръст, изработен от Петко Задгорски, в Морската градина на Бургас.
1956 г. – Елвис Пресли за първи път попада в музикалния хит парад с песента Heartbreak Hotel.
1957 г. – Австралийският плувец Джон Конрадс започва серията си от шест световни рекорда, поставени за 2 дни.
1965 г. – Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм „Краят на една ваканция“.
1967 г. – Сухарто става президент на Индонезия на мястото на Сукарно.
1967 г. – Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм „Най-дългата нощ“.
1972 г. – Президентът на САЩ Ричард Никсън посещава Китай за разговори на високо равнище.
1974 г. – Пакистан признава Бангладеш за независима държава.
1974 г. – Състои се премиерата на българския игрален филм „Баща ми бояджията“.
1975 г. – Извършен е първият полет на Су-25.
1980 г. – Стартира телевизионното предаване „Минута е много“.
1981 г. – Иран освобождава трима английски мисионери.
1991 г. – Народно събрание приема Закон за аграрна реформа – връщане на земята на бившите ѝ собственици.
1993 г. – Българският хелзинкски комитет е приет за член на Международната хелзинкска федерация по правата на човека.
1997 г. – Учредена е политическата формация Българска евролевица.
1998 г. – Официално са закрити Осемнадесетите зимни олимпийски игри в Нагано, Япония.
1999 г. – Пуснат е I-mode в Япония.
1999 г. – Подписана е българо-македонска декларация за уреждане на езиковия спор между двете държави.
2007 г. – Сен Мартен и Сен Бартелми получават статут на отвъдморска общност на Франция.
2011 г. – Земетресение с магнитуд 6.3 по Рихтер удря град Крайстчърч по обед в 12:51 часа местно време.
Родени:
1403 г. – Шарл VII, крал на Франция († 1461 г.)
1440 г. – Владислав Постум, Крал на Унгария († 1457 г.)
1514 г. – Тахмасп I, ирански шах († 1576 г.)
1732 г. – Джордж Вашингтон, първи президент на САЩ († 1799 г.)
1749 г. – Йохан Форкел, германски композитор († 1818 г.)
1771 г. – Винченцо Камучини, италиански художник († 1844 г.)
1785 г. – Жан Пелтие, френски физик († 1845 г.)
1788 г. – Артур Шопенхауер, германски философ († 1860 г.)
1819 г. – Джеймс Ръсел Лоуел, американски поет († 1891 г.)
1824 г. – Пиер Жансен, френски астроном († 1907 г.)
1840 г. – Август Бебел, немски политически деец († 1913 г.)
1857 г. – Робърт Бейдън-Пауел, основател на скаутското движение († 1941 г.)
1857 г. – Хайнрих Херц, германски физик († 1894 г.)
1868 г. – Мелетий Велешки, български духовник († 1924 г.)
1875 г. – Ела Шарп, английски учител († 1947 г.)
1886 г. – Хуго Бал, немски поет († 1927 г.)
1889 г. – Робин Джордж Колингуд, британски философ († 1943 г.)
1893 г. – Сава Киров, български дипломат († ? г.)
1895 г. – Виктор Раул Ая де ла Торе, перуански политик († 1979 г.)
1897 г. – Иван Михайлов, български генерал († 1982 г.)
1897 г. – Карол Сверчевски, полски политик († 1947 г.)
1897 г. – Леонид Говоров, съветски маршал († 1955 г.)
1899 г. – Дечко Узунов, български художник († 1986 г.)
1900 г. – Луис Бунюел, испански режисьор († 1983 г.)
1900 г. – Никола Дончев, български политик († 1978 г.)
1903 г. – Бела Грунбергер, френски психоаналитик († 2005 г.)
1903 г. – Франк Рамзи, английски математик († 1930 г.)
1905 г. – Виктор Сапарин, руски писател († 1970 г.)
1908 г. – Жана Николова-Гълъбова, български учен († 2009 г.)
1910 г. – Факира Мити, български илюзионист († 1989 г.)
1920 г. – Иван Дуриданов, български лингвист († 2005 г.)
1921 г. – Джулиета Мазина, италианска актриса († 1994 г.)
1921 г. – Жан-Бедел Бокаса, централноафрикански диктатор († 1996 г.)
1922 г. – Уди Адам, израелски офицер
1923 г. – Юлия Огнянова, български режисьор
1925 г. – Иван Шулев, български актьор
1927 г. – Флоренцио Кампоманес, филипински шахматист († 2010 г.)
1930 г. – Джулиано Монталдо, италиански режисьор
1932 г. – Едуард Кенеди, американски сенатор († 2009 г.)
1935 г. – Данило Киш, писател († 1989 г.)
1935 г. – Кирил Боянов, български учен
1935 г. – Мат Коел, американски неонацист († 2014 г.)
1937 г. – Джоана Ръс, американска писателка († 2011 г.)
1943 г. – Тери Игълтън, британски литературен теоретик
1943 г. – Хорст Кьолер, германски политик
1944 г. – Виктор Михайлов, български политик
1948 г. – Джон Аштън, американски актьор
1949 г. – Ники Лауда, американски пилот от Формула 1
1950 г. – Христо Карастоянов, български писател
1953 г. – Ромас Каланта, литовски студент († 1972 г.)
1957 г. – Милко Ковачев, български политик
1958 г. – Спиридон Скембрис, гръцки шахматист
1959 г. – Кайл Маклоклан, американски актьор
1959 г. – Михаил Гуревич, турски шахматист
1962 г. – Стив Ъруин, австралийски естественик († 2006 г.)
1967 г. – Зинат Пирзаде, шведска актриса
1969 г. – Хоакин Кортес, испански танцьор
1970 г. – Саид-Магомед Какиев, чеченски военен командир
1971 г. – Михаил Юмерски, български футболист
1972 г. – Майкъл Ченг, американски тенисист
1972 г. – Роландо Виясон, оперен певец
1973 г. – Пламен Кралев, автомобилен състезател
1973 г. – Шота Арвеладзе, грузински футболист
1974 г. – Амиран Муджири, грузински футболист
1974 г. – Валери Йорданов, български актьор
1974 г. – Джеймс Блънт, английски музикант и изпълнител
1975 г. – Дрю Баримор, американска актриса
1975 г. – Нели Ифандиева, българска телевизионна водеща
1980 г. – Милен Добрев, български щангист
1982 г. – Джена Хейз, американска порнографска актриса
1984 г. – Бранислав Иванович, сръбски футболист
1985 г. – Лариса Рикелме, парагвайски модел
1986 г. – Марк Алън, ирландски професионален играч на снукър





Новини - теми













Историк разби шифър, свързан с Левски
Лекар от Спешна помощ във Варна отива на съд за смърт на пациент
Милен Керемедчиев: Американски военни самолети чакат в София нареждане за удар по Иран
Пилонът за знамена в района на Паметника на Почивка се клати силно - затварят улици
Автобусите по линия №30 във Варна с нов маршрут и разписание от днес
Паднали дървета и наводнени помещения заради силния вятър във Варна
Огромно дърво се стовари в двора на училище във Варна
Подновяват издирването на рибарски кораб с трима изчезнали край Маслен нос
Без вода във Варна днес...
Винарски изби от Североизточния Черноморски район се събират за обща дегустация във Варна
Във Варна не работят светофарните уредби на следните кръстовища
Река Батова преля, затвориха пътя между Оброчище и Рогачево
Без ток днес във Варна и областта...
CNN: Американската армия се готви да удари Иран още този уикенд
Вятърът повали огромно дърво до Аквариума в Морската градина
Задържаха 52-годишен варненец за „ало“ измама за над 5600 евро
Неработещ светофар затруднява движението на бул. "Сливница"
Германия премахва следвоенни ограничения на шпионските си служби
Без ток във Варна и областта днес ще са...
Служебният кабинет с премиер Андрей Гюров полага клетва пред парламента
Варна инвестира 346 хил. евро в реклама на германския пазар за сезон Лято 2026










RSS Новини