Следи от хронична вирусна инфекция в останките на кученце, погребано заедно с кроманьонец, свидетелства, че хората са започнали да се грижат за кучетата веднага след тяхното опитомяване.

Това се казва в статия, публикувана в Journal of Archaeological Science. „Ако за кученцето не са се грижили, постоянно държейки го на топло и да почистват след него, то щеше да почине още на втората – третата седмица от болестта. Тук трябва да добавим, че куче в подобно състояние би било абсолютно безполезно за своя стопанин. Всичко това, включвайки и факта, че кученцето и човекът са погребани заедно, говори за уникалните отношения между хората и техните питомци, които съществували преди 14 000 години“, заяви Люк Янсенс от Лайденския университет.

Смята се, че човекът е опитомил кучето още през каменния век, много преди опитомяването на другите домашни животни.

Причината за това може би е всеядността на кучетата, способни да се хранят със същата храна, както и техните съседи хората. Все още е загадка кога точно са били опитомени – съществуват различни свидетелства.

Една част от тях говорят за сравнително късното им опитомяване /10-18 000 години/, а друга – за ранното /над 36 000 години/. Освен това все още не е ясно, кой кого е опитомил.

Предците на кучето са се научили да живеят заедно с човека благодарение на две неща – способността да смилат нишестето, съдържащо се в големи количества във варената храна, и умението да разпознават емоциите на човека и да реагират на тях, имитирайки поведението на дете.

Големи спорове предизвиква въпроса, защо хората са държали кучетата по време на първите етапи от тяхното опитомяване.

Част от изследователите смятат, че хората си ги ценили заради техните качества на пазачи и ловци, смятали са ги за своеобразни живи оръжия на труда.

Други учени смятат, че кучетата наистина са играли своеобразен „заменител“ на децата, играли са значителна роля в социалния живот на техните стопани.