Озоновият слой продължава да намалява над страните от умерения климатичен пояс, въпреки че озоновата дупка над Антарктида постепенно се запълва.

Това заявяват еколози в статия, публикувана в списание Atmospheric Chemistry and Physics. "Тези понижения на нивото на озона, които фиксираме, са значително по-слабо изразени, отколкото нашите предци са наблюдавали преди приемането на Монреалския протокол.

„Няма причина да се съмняваме в положителната роля на този протокол, но има необходимост да следим как се изменя концентрацията на озона не само над полюсите, но и над мегаполисите в тропиците и средните ширини“, заявява Томас Петер от Федералния политехнически институт на Швейцария в Цюрих.

През 1985 година американски химици откриха, че фреоните и други съединения на халогените разрушават озоновия слой като унищожават хиляди озонови молекули преди те самите да се разпаднат.

В някои региони на Антарктика този процес доведе до появяването на озонови „дупки“, през които ултравиолетовото излъчване на Слънцето безпрепятствено достигаше до повърхността на Земята.

През следващите години започнаха мащабни международни преговори, след които бе подписана Виенската конвенция - през 1985 година и Монреалският протокол към нея през 1987 година.

В рамките на този протокол повечето страни по света се съгласиха да прекратят производството на вещества, които разрушават озоновия слой. Бързото приемане и реализирането на плановете, както изясниха учените преди три години, спря нарастването на озоновата дупка и тя остана в пределите на Антарктида и Арктика.

Томас Петер и колегите му се заели с малко по-различен въпрос - как се изменя състоянието на озоновия слой в тези региони на Земята, където живее практически цялото население на планетата? За тази цел учените анализирали спътниковите снимки, получени от десетки климатични спътници през последните три десетилетия и ги съпоставили с това как се е променяла концентрацията на озона на повърхността на Земята.

Анализът на измерванията довел до неочаквани резултати. Оказало се, че количеството на озона в долните слоеве на стратосферата в умерените и тропическите ширини или не се е променяло в сравнение с 1998 година, или дори значително е намаляло. При това на височина 40-45 км концентрацията му била значително по-восока, отколкото в миналото.

Причините за това не са съвсем ясни, но учените предполагат, че това може да причинено от два феномена – рязкото нарастване на изхвърлянето на други вещества, които разрушават озона и при това живеят в атмосферата съвсем кратко, и измененията в характера на движението на ветровете в горните слоеве на стратосферата, свързани с глобалното затопляне, които пречат на създаването на нови озонови молекули.

Подобни изводи не говорят за това, че Монреалският протокол е бил напълно безполезен.

Снимките от космоса потвърждават, че озоновите дупки над Антарктида постепенно „зарастват“, и че концентрацията на този газ в атмосферата като цяло продължава да се увеличава. Но самият факт, че озоновият слой изтънява в умерените и тропическите ширини, говори за това, че учените не разбират докрай какви фактори влияят върху кръговрата на озона в природата.

Откриването и изучаването им, както смятат еколозите, ще бъде от жизненоважно значение за защитата на мегаполисите и на местата, където се събират много хора под открито небе.