Тракийско дружество "Капитан Петко Войвода" и Съюзът на офицерите и сержантите от запаса и резерва организират днес поклонение пред паметта на Капитан Петко войвода във връзка със 118 години от кончината му. Събитието ще започне от 11 часа и ще бъде на старите варненски горбища със заупокойна молитва и поднасяне на венци и цветя. Организаторите канят обществеността на Варна да се присъедини и да почете личността и делото на Капитан Петко войвода, живял 20 години във Варна до кончината си през 1900 г..

Петко Киряков Калоянов (Петко Каракирков), известен като Капитан Петко войвода, е български хайдутин и революционер. Роден е на 6 декември 1844 г в Доган Хисар (днес Гърция). Посвещава живота си на освобождението на българските тракийски земи и обединението им с България. Спечелва прозвището си "капитан" на о.Крит заради организаторските си качества и храбростта, проявени в Критското въстание (1866 – 1869). През месец май 2011 година Петко Кирков Киряков - Капитан Петко войвода бе удостоен посмъртно със званието „Почетен гражданин на Варна".

За живота му във Варна:

В края на Руско-турската освободителна война Капитан Петко войвода гостува в Русия на ген. Скобелев по негова покана. Там генералът го представя ня император Александър II, като императорът му дава още веднъж званието "капитан" за участието във войната и го награждава с Георгиевски кръст за храброст. Подарява му също така имение в Киевска губерния.

Около година Петко войвода прекарва в губернията, след което я продава и се връща в България. Но когато стъпил на българска земя, не му позволяват да продължи към целта му - Източна Румелия, затова остава за малко уж във Варна. Самият той се определя като "заточеник във Варна"

През 1892 г. бива заподозрян, че развива антистамболовска дейност и готви покушение срещу министър-председателя. Бива арестуван и изтезаван лично от варненския градоначалник в подземията на Римската кула. Без съдебно дело и без присъда е заточен в стария турски участък до Римската кула до 1894 г. След като излиза, става учредител и член на настоятелството на тракийското дружество "Странджа", което той ръководи до последните си дни. На 7 февруари 1900 г на 55-годишна възраст почива от рак на стомаха. Погребан е в старите варненски гробища.