Голият земекоп (Heterocephalus glaber) е уникален бозайник, който има някои наистина невероятни качества.

Той е с размерите на мишка и тежи едва 30-50 грама, обитава Източна Африка - сухите савани и полупустини на Кения, Етиопия и Сомалия.

През 70-те години учените откриват, че тези същества живеят необичайно дълго за размерите си /десет пъти повече от нормалното/ и почти не се разболяват от рак. Освен това те практически не чувстват болка и могат да преживеят без абсолютно никакъв кислород до 18 минути. Най-необичайното при тях е, че те нарушават т. нар. закон на Гомперц / Gompertz/.

Според тази природна закономерност, вероятността за даден индивид да умре се увеличава експоненциално с увеличаване на неговата възраст. Земекопите обаче умират еднакво рядко и в ранна и на 20,30 години, когато те вече многократно са прехвърлили максималната възраст за гризачи с такива размери. Група генетици от Харвардския университета, под ръководството на Вадим Гладишев, работят по разгадаването на тези необичайни качества на гризача.

През 2011 г. те разшифроваха генома на земекопа, а две години по-късно установиха механизмите, отговарящи за дълголетието му и относителната му неуязвимост към рака. Учените са установили, че клетките им не са обект на биологично стареене и могат да се делят неограничено, а не 40-50 пъти, както е при човека и други бозайници.

Учените обясняват, че стареенето на клетките се изразява в това, че при достигане на предела на делене, те се включват на нещо като „енергоспестяващ режим“ и престават да участват в живота на организма. Това предотвратява появата на ракови тумори, но натрупването на такива клетки носи до стареене с постепенно проявяване на всичките му признаци.

При направените експерименти, за да се установи как протичат тези процеси при земекопите, се оказало, че техните клетки необичайно добре се съпротивляват на канцерогени и гама-лъчи в сравнение с тези на обикновените мишки. Клетките на земекопа много по-рядко се самоликвидират, включвайки програмата апоптоза, клетъчно самоубийство, и много по-активно се борят с разрушаването на тяхната ДНК, отколкото клетките на техните роднини.

Всичко това показва, че в генома на земекопите, „програмата за стареене“ не е напълно прекъсната, както смятаха по-рано учените. Всичко това на свой ред показва, че тайната на тяхното дълголетие най-вероятно се дължи на устойчивостта на клетките им на „повреждане“ на ДНК, както и по-ефективното прочистване на организма от сенилни клетки.