За последните 25 години делът на работната заплата и компенсациите за наетите служители в брутния вътрешен продукт, спада. Оттам идват и мислите, че може би има някакво ново пролетаризиране, мака и това да не се усеща като спадане на жизнения стандарт

„Темата, която е пряко свързана с това, е връзката между автоматизация на процесите /както в производството, така и в услугите/ и нивото на производителност. Всъщност най-новите данни показват, че за периода от 1995 година до 2016 година, производителността на труда нараства с по-бавни темпове, отколкото разходите за научно-изследователска и развойна дейност. Иначе казано – разходите, които са за подобряване на тази производителност“, коментира в рубриката „Икономистът говори“ по „Дарик Югоизток“ проф. д-р Милен Балтов.

По думите му, производителността на труда между 1995 и 2004 година нараства с по 2 – 2,5%. От 2004 до 2016 година обаче средният годишен ръст е едва 1%. Обясненията, които засега се дават от икономистите са, че все още разходите, които са свързани и с разработката на изкуствения интелект и с промените, които настъпват във всички отрасли, все още правят капитала скъп.

„Всичко това може би звучи като аномалия. Но като говорим за скъп капитал, трябва да си дадем сметка, че става въпрос за трансформация, при която трябва да се харчи много повече, преди новите машини или пък новото оборудване да е достатъчно производително. Казано на икономически език това означава, че все още има повече риск. А какво означава повече риск? Лесно и просто да се извадят един пари и да се купи един готов и доказан автомобил, който се управлява самостоятелно. В тези автомобили обаче в момента се влагат много изследвания и наука. В момента, в който тези неща станат „даденост“, отработят се тогава и производителността ще се подобри“, обясни Балтов.

А под производителност трябва да разбираме това, което ще се извлече като печалба и приходи на база на един зает служител. Въпросът обаче е какво точно ще се случи с дигиталния пролетариат или с хората, които са заети в този момент. Според Милен Балтов вариантите са два – единият е вкарване на автоматизация, което ще накара една част от хората да се занимават с не много добре платени дейности, а другият е този вид автоматизация да доведе до ново търсене на служители, от които ще се изискват определени, специфични знания.

„В момента големи компании акумулират огромен обем от информация. Тази информация им е необходима, говорим за компаниите, които се занимават с изкуствен интелект. Говори се, че е нужна нова трудова реформа и нова такава в отношенията потребители – продавачи на информация. Буквално казано – разхождайки се по магазините, ако от нас в момента се взема информация за това как прави снимки на някакви артикули, тази информация се съхранява – да нищо лошо, но нека ни платят 5 лева, докато се разхождаме и си казваме какво харесваме и какво не харесваме“, каза още икономистът.