88 страни по света са свободни и България е сред тях. Те представляват 45% от общо 195 страни по света и над 2,9 милиарда души, или 39% от глобалното население.

Броят на свободните страни е нараснал с една в сравнение с данните отпреди година. Това са изводите в доклада неправителствената организация „Фрийдъм хаус”, качен днес на сайта ѝ. Докладът е озаглавен „Свободата по света през 2018 г.”

В него броят на страните, окачествени като частично свободни, е 58, или 30% от всички оценени страни. В тях живеят близо 1,8 милиарда души, или 24 процента от населението на света. Броят на частично свободните страни е нараснал с една в сравнение с данните от доклада от миналата година.

Общо 49 страни са определени като несвободни. Те съставляват 25 процента от страните по света. Броят на хората живеещи в несвободни страни е почти близо 2,7 милиарда души, или 37% от населението на света.

Повече от половината от този брой обаче живеят в само една страна от категорията – Китай.

Броят на несвободните страни остава същия в сравнение с данните отпреди година. Сред несвободните страни освен Китай са посочени Афганистан, Ангола, Бахрейн, Беларус, Азербайджан, Куба, Казахстан, Етиопия, Египет, Либия, Русия, Руанда, Северна Корея, Катар, Венецуела, Зимбабве, Йемен, Сирия и др.

Според данните от доклада, касаещи България, тя е свободна страна. Оценката се прави въз основа на два критерия – политически права и граждански свободи. Максималната оценка по тези критерии е 1, а минималната е 7. България е оценена и по двата критерия с оценка 2. Като цяло общата оценка на България за това, че е свободна страна, е 80. За справка – оценка 100 се дава на най-свободните страни, а оценка 0 означава - най-несвободни страни.

За сравнение несвободна страна като Сирия е оценена дори с оценка под нулата - с минус едно. В частта за България се допълва още, че медиите са частично свободни.

Общите изводи в доклада са, че демокрацията в света през изминалата 2017 г. е била изправена пред най-сериозната криза от десетилетия насам, след като нейните основни принципи, в това число гарантиране на свободни и справедливи избори, правата на малцинствата и свободата на пресата и върховенството на закона - са били подложени на атаки.

71 страни са претърпели ясен спад в областта на политическите права и гражданските свободи, а само 35 страни са отбелязали напредък. Това означава, че за 12-а последователна година има спад в глобалната свобода. През този 12-годишен период на глобален спад, започнал през 2006 г., 113 страни са отчели ясен спад, а само 62 страни са отчели ясно подобрение, се казва в документа.

По отношение на САЩ в доклада се отбелязва, че те са отстъпили от традиционната си роля на лидери и на пример за демокрацията насред ускорен спад в областта на американските политически права и граждански свободи.

В доклада се отбелязва, че Китай и Русия разширяват своето антидемократично влияние.

Пише, че Пекин е използвал икономически и други връзки, за да повлияе на демокрации като Австралия и Нова Зеландия, че е предоставил и дипломатическа и материална подкрепа за репресивни правителства от Югоизточна Азия до Африка, че е заставил различни страни да репатрират китайски граждани, търсещи убежище зад граница.

За Русия на Владимир Путин се казва, че е извършила кампании за дезинформация преди изборите в редица страни, в това число САЩ, Франция и Германия, че култивира връзки с ксенофобски партии из Европа, че заплашва или нахлува в най-близките си съседи и че служила за алтернативен източник на военна помощ за близкоизточните диктатури. Посочва се, че основната цел на Русия е да подкопае демократичните страни и да разпокъса институции, които държат сплотени тези, като например ЕС.

Споменава се, че в Близкия изток авторитарни управници в Саудитска Арабия, ОАЕ и Египет утвърждават интересите си по безразсъдни начини, които удължават дългогодишните конфликти в Либия и Йемен. Споменава се и техният внезапен опит за блокада на Катар - хъб на международната търговия и транспорт. За Иран се казва, че е изиграл своята собствена роля в регионалните конфликти, ръководейки мрежи от милиции, простиращи се от Ливан до Афганистан.

За Турция се казва, че президентът Ердоган е разширил и засилил енергичните мерки срещу онези, които са възприемани за негови противници. Говори се, че последиците са били задържане на турски граждани, затваряне на медии и конфискуване бизнеси. Споменава се и за офанзивата срещу кюрдското малцинство, която в замяна подхрани турската дипломатическа и военна интервенции в съседните Сирия и Ирак.