Провалът на сделката за строителство на два нови патрулни кораба за ВМС може да доведе до това след 2019 г. страната ни да остане без бойни кораби. Това заяви във Варна командирът на Военноморските сили контраадмирал Митко Петев. По думите м,у рискът се увеличава, защото закъснението за реализацията на проекта за новите кораби е близо 2 години.

Забавянето на проекта поставя на преден план проекта за възстановяване на техническата способност на фрегатите. Тъй като досега не е приет от Министерски съвет, трябва да се увеличи темпото за неговото финансиране, обясни командирът на военноморския ни флот.

Две от трите фрегати, с които ВМС разполага, са оперативни. Ако не бъдат предприети мерки, техният брой ще спадне, а критичното състояние на руските кораби може да доведе до това след 2019 г. да нямаме бойни кораби, което би било заплаха за морския ни суверинитет.

Командирът на бойния ни флот изрази тревожност за това, че за разлика от въздушния и сухоземния суверинитет, страната ни няма съюзническа гаранция за 85 % от морските си пространства. Съюзниците могат да ни помагат само когато има нарушение на териториалното море. Прилежащата зона и изключителната икономическа зона разчитат само и единствено на силите и средствата на флота.

„Както видяхте, българските моряци са готови и ще изпълнят това. Но за да могат безопасно, без риск за живота им и без тревога за техните семейства, ангажиментите, които има държавата за техниката, трябва да бъдат изпълнени”, заяви контраадмирал Петев.

До провал на сделката за строителство на два многофункционални патрулни кораба за ВМС се стигна заради появилите се в общественото пространство писания, които поставиха под въпрос прозрачността на избора, техническите способности, финансовите разчети и други.

Това не остана незабелязано от чуждестранните партньори на варненската фирма МТГ „Делфин" от Германия, Франция и Холандия. Те са преценили, че съществува финансов риск за реализирането на проекта. Съмнения са отказали и банките, отбеляза контраадмирал Петев, който е и председател на междуведомствената работна група.

Като спекулации той определи твърденията, че някои институции са били срещу проекта. Той обясни, че няма изразени становища от страна на президента или президентството, че са против. Освен това премиерът и правителството направиха всичко възможно и бяха готови да отделят необходимия ресурс, за да бъде реализиран проектът.

Министър на отбраната беше човекът, който най-много искаше, най-много помогна и най-много работи, за да се стигне до успешен край. Флотът изпълни с достойнство поставената задача, отчете висшият морски военен.

„Въпреки че нямаше противници на проекта, като че ли българското общество не беше узряло да прозре какво означава българска фирма да води този проект”, изтъкна командирът на ВМС.

Варна загуби възможността да реализира стратегията да стане IT хъб, подобряване на цялата инфраструктура и ръста на икономиката. България пък загуби възможността проектът да бъде реализиран на тази стойност, тъй като е на цени от 2015 г. Новият проект ще е за над 1.4 милиарда лева, заради включване на данък ДДС, поскъпването на морската техника и изискването да бъдат прибавени боеприпасите.

Предстои изпращане на заявка за информация до всички корабостроителници, преработване на проекта за инвестиционен разход и одобряването му от Народното събрание.

Поставя се въпросът за придобиване на подводница за ВМС. Конкретен план няма, но се обсъждат варианти и се очакват предложения, разкри контраадмиралът.