Учените изясниха накъде сочат генетичните промени на човешкия род. Според изследванията мъжете с по-голяма телесна маса имат повече наследници, по-високите жени раждат по-малко деца.

Еволюцията на човечеството не е спряла, тя насочва мъжете към увеличаване на телесната маса и влошаване на образователните възможности, а жените - към „средния“ ръст и ранно настъпване на полова зрелост. „Открихме очевидна връзка между броя на потомците и облика на мъжете и жените. Например, мъжете с висок индекс на телесната маса правят повече деца, околкото по-стройните им „конкуренти“.

По аналогичен начин високите жени оставят по-малко деца, отколкото представителките на пола със среден ръст“, пише Питър Вишър от Куинслендския университет в Брисбън заедно с колегите си. През последните години учените спорят ожесточено за това дали еволюцията на хората е спряла след възникването на първите цивилизации и хората започват да живеят в големи общности от себеподобни.

Някои биолози заявяват, че биологическата еволюция на Хомо сапиенс е забавена и дори е спряла, тъй като оцеляването на индивидите и вероятността родът да бъде продължен зависи вече не от качеството на гените, а от съобразителността, богатството и социалното положение. Други учени не са съгласни с това и през последните 20 години те са провели няколко изследвания, както и експерименти които показват как се е променял геномът на човечеството като цяло през последните векове и хилядолетия. Те често правеха коренно противоположни изводи. Вишър и колегите му са опитали да намерят следите от естествения отбор сред няколко хиляди британци, които дадоха своя ДНК за проекта Biobank.

Гените на хората, които са оставяли по-голямо потомство, имат повече шансове да оцелеят и да се разпространяват и по-нататък в популацията, отколкото ДНК на мъжете и жените, които остават само с едно дете. При липса на деца шансът е нулев. Учените са анализирали по този принцип ДНК на около 500 хиляди души на възраст от 50 до 70 години, които са участвали в изследванията по проекта Biobank. Те открояват десетки анатомични или външни белези, както и свързаните с тях гени, които са имали влияние върху репродуктивния им успех.

Учените са изчислили типичния брой деца, характерен за тези изследвани британци и го съпоставили с информацията за броя деца с тези, които са с висока или ниска телесна маса. Всяко отклонение от „нормата“ сочи към двата типа естествен отбор – стабилизиращ или насочен.

Първият вид е свързвн с наличието на свооеобразна „златна среда“ например идеален ръст на жената с най-голям успех в продължаването на рода. Вторият работи по принципа „повече е по-добре“ или „повече е по-зле“, колкото по-рано жената роди първото си дете, толкова по-малко деца средно има. По аналогичен начин върху броя на потомците влияе равнището на образоваността, което потвърждава изводи на генетици, наблюдавали еволюцията на жителите на Исландия. Изучаването на тези фактори, както се надяват учените, ще помогне на еволюционистите да разберат какво именно управлява днешната еволюция на човека и какви социални фактори, такива като бедността, достъпността на храната и образованието могат да повлияят върху нейния ход по-сериозно.