Учени са проучили поведението на няколко мравуняка и са установили, че всеки от тях си има собствено поведение и "характер". Все още не е ясно къде се корени това явление.

Още от 30-те години на миналия век се знае, че съществуват суперорганизми, т. е. колонии от организми - т.нар. полиморфизъм. Те могат да бъдат насекоми, както и морски животни. Учените са установили, че всяка една подобна колония има поведение, което може да бъде характеризирано като поведение на личност със своя индивидуалност.

Учените са стигнали до това заключение, наблюдавайки пет колонии с мравките от вида Azteca constructor, които са характерни за Централна и Южна Америка. Те са подложили колониите на няколко различни теста, внасяйки различни промени в тяхната среда на живеене. Този вид мравки живеят в симбиоза с дърветата от вида Cecropia.

Изследвани са били реакциите на колонията мравки на вибрации на дървото, имитиращи наличие на гръбначно животно, на унищожаване на листата - имитация на наличие на други насекоми, хранещи се с листа и още подобни тестове. Оказало се, че на едни и същи дразнители различните колонии реагират сходно, но не еднакво. Някои от тях са по-агресивни, а други по-пасивни в реакциите си. В резултат на наблюденията на учените става ясно, че колониите, които реагират на външни фактори по-агресивно, са в п-добро състояние, отколкото „по-покорните“ колонии. Същото се отнася и за дървото, с което живеят в симбиоза.

То също е в по-добро състояние, ако приютява мравуняк на по-агресивни мравки. Учените подчертават, че това поведение не може да бъде сравнявано с това на гръбначни животни, и още по-малко – с това на хората.