Най-новият спектакъл за деца на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" „Коледна приказка“ имаше премиера само преди дни, но вече се радва на голям зрителски интерес сред малки и големи. Moreto.net напомня, че до 22 декември представлението ще радва младите зрители всеки ден от 11.00, 13.00 и 15.00 часа, във Фестивален и конгресен център.

В интервю пред Виолета Тончева авторите на спектакъла - Костадин Бандутов и Юлиян Слабаков, разкриха част от творческата история и малко информация зад кулисите:

- Юлиян и Коста, каква ще бъде вашата „Коледна приказка“?

- Юлиян: Нашата „Коледна приказка“ трябва да бъде преди всичко коледна, а трябва да бъде малко и приказка. Щом е приказка, значи е предназначена за малки, но и за не чак толкова малки зрители, вярвам, че ще допадне и на родителите. Когато писах текста, изхождах от факта, че в последните близки и не толкова близки години, Коледа като един светъл християнски празник постепенно започна да придобива все по-комерсиален характер, което го отдалечава от неговия смисъл. И в тази приказка се опитах да поставя нещата на мястото им. Да не търсим комерсиалното, да си върнем или поне да се приближим до истинската същност на празника.

- Как героите пренасят това послание?

- В навечерието на Коледа ще ви срещнем с цар, влюбен в царството си; с принцеса, влюбена в роклите си; с министър, влюбен в смартфона си и с един дядо Коледа, който променя всичко с много музика и песни. Накратко казано, героите стигат до прозрението, че Коледа е нещо повече от подаръците, които получаваме.

- Това послание не е ли адресирано повече към възрастните, които купуват подаръците?

- Да, но също и към децата, защото те пък получават подаръците. В днешно време децата постоянно получават подаръци и въпросът е как тогава точно коледният подарък да стане по-различен, по-специален.

- Коста, след толкова много театрални пиеси и мюзикъли поставяш коледна приказка с музика. Каква роля отреждаш на музиката сега?

- Когато преди време Юлиян, когото задочно познавах като композитор и драматург, ми изпрати свои пиеси, симбиозата между текст и музика в тях ми направи силно впечатление. В Благоевградския театър направих „Бременските музиканти“ и сега съвсем съзнателно предложих точно неговата „Коледна приказка“ за Детската Коледа на Варненския театър.

Да се пише музика въобще е едно, да се пише музика за театрален спектакъл е друго. Музиката за театър, особено ако е предназначена за изпълнение точно от даден герой, трябва да звучи с неговия характер и да стане неразделна част от цялата атмосфера на спектакъла. При Юлиян този синхрон се получава чудесно. В песните, които той е нафантазирал – текстово и като музициране, присъства точно тази характеристика на героите, музиката допълва образите. За мен музиката трябва да е продължение на словото както в мюзикъла, така и в театъра. Когато думите не стигат, запяваш. Музиката е по-висша емоция от словото.

- Музиката започва там, където свършва словото, както е казал Хайнрих Хайне... В този ред ли и Юлиян написа своята „Коледна приказка“?

- Да, първо дойде текстът, после музиката. Тя внесе нови нюанси в текста, накрая двете заедно, в пълно съгласие помежду си, оформиха облика на цялото сценично произведение.

- Как се прави детски коледен спектакъл, Коста?

- Не е лесно да правиш спектакъл за празник, особено за Коледа. Не само децата, всички свързваме Коледа с очакване за нещо много хубаво и ние сме длъжни да отговорим на тези очаквания. Като се замислим, детството при всекиго е различно, съществуват и разлики между поколенията. Ето в детството на днешните деца има мобилни телефони, таблети, молове. В нашето детство приказките бяха свързани само с Братя Грим, Андерсен, Ангел Каралийчев и другите големи детски автори. Искам да кажа, приказното си беше приказно, технологията отсъстваше, отсъстваше и от пазара, докато сега е различно. Сега технологията подпомага въображението на децата, а преди тях и на творците...

С художничката Даниела Николчова с удоволствие работим върху визията, която носи съдържанието. Обединяваме двата компонента, като с мултимедия пренасяме действието от екрана на сцената и от сцената на екрана, за да създадем приказна атмосфера и да превърнем целия салон в едно общо вълшебно преживяване.

Наред с познатата приказка за Дядо Коледа и джуджетата, ще разкажем и за царя, който хем е цар, хем е нещо като технократ или бизнесмен с галена дъщеря. Работата е там, че царицата е починала и като самотен татко той е разглезил дъщеря си. Тази сюжетна нишка дава ключа към предстоящия конфликт между капризната дъщеря и Дядо Коледа, който отказва да й донесе поредната, още по-хубава рокля. Динамично и забавно, действието завършва с щастлив финал, разбира се.

- И какво пожелават на себе си и на децата за Коледа двете пораснали момчета Коста и Юлиян?

- Коста: За мен Коледа е много интимен семеен празник с много доброта и поне в моя дом – с много любов. Чакам с нетърпение този празник, в който част от мен ме връща в детските спомени, а друга част е насочена към съпругата и децата ми. Моето коледно пожелание е да творим добро, да се обичаме, да трупаме хубави спомени.

- Юлиян: Присъединявам се към коледното пожелание на Коста. Да видя моята „Коледна приказка“ на варненска сцена, ще бъде коледен подарък за мен. Хубаво ми е да го споделя с всички вас. Благодаря на Коста, Даниела, актьорите и целия екип на театъра, благодаря на варненската публика. Щастлива Коледа!

Вижте още събития от културния афиш на Варна