Посещението на президента Радев в Париж е сред водещите теми на вестниците във вторник

"Кохезионната политика не е просто трансфер на средства, а фактор за политическа и социална стабилност на целия континент. Тя може да облекчи икономическата имиграция в богатите страни и демографската криза в по-слабо развитите европейски държави. Това каза президентът Румен Радев пред журналисти в Париж, след като проведе в Елисейския дворец среща с президента на Франция Еманюел Макрон, съобщиха от прессекретариата на държавния глава. Радев е на тридневно работно посещение във Франция по покана на Макрон. "За да имаме ефективна Кохезионна политика, трябва да има ефикасни мерки за борба с корупцията. Формалните доклади не вършат работа", подчерта още българският президент и добави, че за това са необходими реални мерки. "Утре ми предстои среща с френския бизнес, на която ще обсъдим и условията за привличане на френски инвестиции в България", посочи той. По думите на Румен Радев провеждането на втора среща на ниво държавни глави в рамките на четири месеца, е свидетелство за общата воля за засилено партньорство между България и Франция." - в. "Дневник".

"Ние бихме желали да видим много по-голямо инвестиционно присъствие на Франция в България, заяви президентът Румен Радев след срещата с френския си колега Еманюел Макрон в Елисейския дворец. Той допълни, че подкрепя Макрон по пътя към реформите, който той е поел и за което е критикуван и определи двете държави като "стратегически партньори". Срещата им беше продължение на диалога между двамата държавни глави след разговора им в Евксиноград пред август. "Днес обсъдихме предизвикателствата пред Европа и смелия ви визионерски подход към проблемите на Европа, обърна се той към Макрон. - Нашето председателство може да бъде от помощ за Франция, за да представите вашите виждания за бъдещето на Европа. Обсъдихме нашите общи позиции и споделихме някои от смелите френски виждания за проблемите на Европа. България има амбициите да постави на масата най-критичните проблеми по времето на председателството ни. Напълно споделяме приоритета ви, че сигурността и отбраната са изключително важни за Европа", заяви Радев след срещата. По въпроса за икономическото сътрудничество, българският държавен глава заяви: "България има голям потенциал в отношение на производството, и двамата очакваме разширяване на сътрудничеството между България и Франция. Бихме желали да видим по-голямо инвестиционно присъствия на Франция в България. Благодарим на Франция и за подкрепата за кохезионната политика." Румен Радев засегна и темата "Шенген": "В България работим усилено за борбата с корупцията. Една от задачите ни е да се предприемем и ефективни мерки за мигрантската криза. Мисля, че няма какво повече да се коментира повече членството ни в Шенген, то е изключително важно за охраната на външните граници на Европейския съюз." Радев заяви, че е получил подкрепа от Макрон и в други направления: "... Това е да основем в България клон на Националното училище за администрация /ENA - гордостта и емблемата на деловите и политическите кръгове във Франция, б.р./, което ще спомогне за изграждането на нови лидери. Също така международен институт за устойчиво развитие, с научен център, с ускорител за ядрени частици, с учстието на останалите балкански държави - имаме подкрепата за това на ЦЕРН и надявам се да бъде с евроепйско финансиране."..." - в. "Стандарт".

Вестниците проследяват и казуса с царските имоти

"След медийния шум и политическите ултиматуми на коалиционния партньор ВМРО правителството даде пълен назад. То се отказа от сделка със Симеон Сакскобургготски за т.нар. царски имоти, която подготвяше тихомълком, както и от писане на специален закон и обяви, че продължава да се съди с бившия премиер. Правосъдният министър Цецка Цачева, регионалният министър Николай Нанков и Атанас Кацарчев, шеф на кабинета на земеделския министър, дадоха брифинг, за да уверят, че не се подготвя закон за царските дворци и ще бъдат оттеглени молбите, с които преди месец регионалното министерство поиска спиране на делата за "Врана" и за "Царска Бистрица", за да се постигне извънсъдебна спогодба. Досега съдебната сага с имотите е струвала на данъкоплатците над 2.4 млн. лв., платени за адвокатски хонорари. В същото време държавата все още не владее именията "Сарьгьол" и "Ситняково", които спечели преди година на последна инстанция. Причината е, че преди да влезе в имотите, трябва да плати на Сакскобургготски и сестра му малко над 50 хил. лв. за направените от тях разноски и подобрения. Цачева обясни, че работна група в министерството й, в която участвали представители на регионалното и земеделското министерство, както и адвокатите на Сакскобургготски, стигнала до извода, че няма как изпълнителната власт да се меси в работата на съдебната, пред която висят част от казусите за царските имоти. Въпросът можел да се уреди със специален закон, какъвто не се подготвял от изпълнителната власт, а бил в полето на парламента. Какво би могло да пише в подобен закон, никой не се нае да каже. "Въпросът може да се уреди със закон или с приключването на делата. Никой не пререшава съдебните решения", категорична беше Цачева. Тя очаква и трите жалби на Сакскобургготски в Страсбург "да се развиват". Държавата още не е уведомена за тях, затова и не може да се говори за евентуални претенции и обезщетения. Царският наследник съди държавата заради мораториума върху имотите и изгубените в съда дворци..." - в. "Сега".

"Работната група приключи своята работа с категорично заключение, че изпълнителната власт в лицето на Министерски съвет не може да предприеме никакви действия, защото висящите дела са от компетенцията на независимата съдебна власт. Това каза на брифинг министърът на правосъдието Цецка Цачева за делата за "Царска Бистрица" и "Врана". Становището на работната група е, че изпълнителната власт не може да се меси в работата на съда, а единственото решение е създаването на нов закон, което е само от компетенцията на Народното събрание. "Както ясно е посочено в решението за мораториума, приет от 41-вото Народно събрание през 2009 година, действието му се простира до приемането на специален закон, който е от компетентността на законодателната власт", обясни тя. "Правните последици от обявяването на противоконституционност на Закона за обявяване на държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд I и Борис III и на техните наследници могат да бъдат решени само по законодателен път при отчитане на влезлите в сила съдебни решения", посочи министърът. "Има заведени 3 жалби в Страсбург от наследниците, но министерството няма информация по хода на тези дела", уточни Цецка Цачева. "Припомням, че наскоро от Европейския съд за правата на човека държавата беше осъдена за т.нар. "синя къща" в Пловдив, чието реституиране не бе извършено в реални граници. Би могло да се разсъждава в посока, че най-добре би било уреждането на тези висящи съдебни спорове да се извърши по предвидения в закона ред", каза още тя. Делата за "царските имоти" продължават, по делото за двореца "Врана" имаме насрочена дата за 8 май поради факта, че има починал наследник на фамилията на Фердинанд I и Борис III, допълни регионалният министър Николай Нанков. "По другото дело за "Царска Бистрица" продължаваме със съдебните процедури", посочи той. "Отлагането на делата временно до 6 месеца беше, за да се намери евентуално извънсъдебно решаване на казуса на базата на дейността и решенията на работната група", коментира Николай Нанков. Министър Цачева уточни, че искането на регионалния министър за отлагане на делата с 6 месеца е без последици, защото така или иначе смъртта на един от наследниците е наложила отлагане на делото за двореца "Врана". "След като работната група има становище, че няма място за намеса на изпълнителната власт, искането му за отлагане на делата ще бъде оттеглено", посочи тя. На въпрос кой ще пише закона за "царските имоти" Цецка Цачева коментира: "Не съм казала, че ще има закон, пресъздадох становището на работната група, че тези въпроси, с оглед на фактологията за тези 20 години, могат да бъдат решени със специален закон". Попитана дали можем да тълкуваме становището на работната група като препоръка за създаването на закон тя посочи: "Никога не съм си позволявала да отправям препоръки към независими власти, законодателна или съдебна"..." - в. "Стандарт".

Разкритата схема за паралелен износ на лекарства също е във фокуса на всекидневниците

"Започват проверки в аптеки, които са наблюдавани дълго време, както и в определен тип лечебни заведения в цялата страна, в които е забелязан свръхоборот от повишаване на разходите за онкологични лекарства, обяви вчера зам. здравният министър Бойко Пенков пред "България он ер". В края на миналата седмица от ГДБОП и спецпрокуратурата обявиха, че е разкрита престъпна група за незаконен износ на скъпи лекарства, платени от здравната каса. В износа са замесени лекари, директор на болница, аптеки, а за основен организатор е сочен сириец. Износът е ставал по различни схеми - отпуснати на пациенти лекарства се изнасят от болниците, преопаковат се и се продават в чужбина или пък се водят изписани в аптека на конкретни хора, но никога не стигат до тях, а се изнасят. Имало даже случаи да се завишава теглото на пациенти, за да се оправдае по-голямо количество лекарства. От прокуратурата и МВР засега отказват да дадат повече информация за разследването си. То е срещу организирана престъпна група и се ръководи от спецпрокуратурата. През уикенда шефът й Иван Гешев заяви, че такъв тип разследване няма как да започне директно с повдигане на обвинения и че подробности ще се дадат през тази седмица. При операцията бяха арестувани 7 души за по 24 часа. Те вероятно са освободени, тъй като няма информация да са им повдигнати обвинения. "В последните три години НЗОК има твърде голям разход на лекарства, неимоверно висок на фона на намаляване на населението. Няма причини за 150 млн. лв. преразход", коментира вчера пред БНР председателят на Българския фармацевтичен съюз проф. Илко Гетов. Смята се, че паралелният износ у нас е за около 400 млн. лв. годишно, като две трети от него е легален, а една трета - нелегален. "Вносът и износът на лекарства, манипулацията с опаковки, както и случаите на изнасяне на лекарства от болниците, преди да стигнат до пациентите, е в правомощията на контролните органи в лицето на ИАЛ. Тази дейност, от която очевидно се извличат изключителни печалби, сама по себе си не е престъпление по наказателния кодекс", припомни наскоро главният прокурор Сотир Цацаров. Прокуратурата може да се намеси само когато става въпрос за данъчни престъпления, пране на пари или митническа контрабанда. "Ако ИАЛ има действителни правомощия, а не беше само един квазирегулаторен орган, нещата можеха да стоят по друг начин", заяви той. Проблемът с паралелния износ на лекарства, който води до дефицит на животоподдържащи терапии у нас, е от години и се дължи на по-ниските цени у нас в сравнение с тези в Западна Европа. Част от реекспорта е легален, тъй като е част от директивата на ЕС за свободно движение на стоки и при него количества, внесени у нас, могат да бъдат изнасяни за ЕС. В някои страни има законови пречки - например износът е разрешен само ако са задоволени нуждите на страната. У нас също действаше подобен законов текст, но той беше отменен от Конституционния съд през 2014 г. Оттогава управляващите не успяват да приемат нов текст, а последният опит се очаква в скоро време - в здравното министерство са подготвени поредните поправки в тази насока. В момента обаче всеки търговец може да изнесе каквото иска и изпълнителната агенция по лекарствата не може да му забрани..." - в. "Сега".

"38-годишният сириец с български паспорт Амир Мохамед ал Хусаини е мозъкът на схемата за реекспорт на скъпи лекарства, разбита от ГДБОП и прокуратурата в петък, научи "24 часа". Той е бизнесмен и магистър-фармацевт, но от 2011 г. няма право да практикува професията си, за която е взел диплома в България. Акцията на прокуратурата и полицията разкри лекарства за милиони, подготвени за износ. Причината е, че през 2010 г. Амир Хусаини е арестуван като член на група за източване на ДДС. Повдигнати са му обвинения и в момента е подсъдим по дело в специализирания наказателен съд, показа наша проверка. Проблемите с полицията, прокуратурата и съда, както и лишаването му от права като фармацевт в миналото, не му попречили да организира нова схема - реекспорт на лекарства за милиони, платени с пари от здравната каса и изписвани от болници и аптеки. Сириецът Хусаини действал с връзките си сред медиците от времето, когато управлявал аптеки. Той е един от 7-те в престъпната група, които ще получат обвинения. Неслучайно една от аптеките, които разследващите са проверили по време на акцията, е в Сливница. Тя е на фирмата "Чирита", която има и склад в София и лиценз за търговия на едро с лекарства. Собственик и управител е Росица Томова. "Чирита" не се занимава с реекспорт. В момента не мога да ви дам връзка с Амир ал Хусаини и не искам да обяснявам нищо по телефона", казва Росица Томова, която вдига един от телефоните на Хусаини, посочен в разрешителното на фирмата за търговия на едро. Другият, посочен в регистъра, е изключен..." - в. "24 часа".

"Държавата следва да наказва с цялата тежест на закона нелегалната търговия с лекарства, но и да стимулира легалния бизнес в сектор здравеопазване. Това се посочва в позиция на Комитета по здравеопазване към Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), в която членуват фармацевтични компании като "Амджен", "АстраЗенека", "Биовет", "ГлаксоСмитКлайн", "Рош" и др., както и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители, Българска асоциация на търговците на едро с лекарства и Българска асоциация за развитие на паралелна търговия с лекарства. Индустрията настоява нелегалният износ на лекарства да бъде криминализиран с промени в Наказателно-процесуалния кодекс. "Основният закон в наказателното право у нас към момента не адресира разпространението на фалшифицирани лекарства, каквито по смисъла на закона са всички продукти, продавани извън регламентираната верига на лекарство - снабдяване", уточнява бизнесът. Поводът е акцията на полицията и прокуратурата от миналата седмица срещу престъпна група за износ на лекарства. Според индустрията законодателно-административни мерки срещу подобни престъпни групировки са неефективни по много причини - "законодателна недостатъчност, ограничен ресурс на държавните органи да контролират фирми еднодневки, постоянен натиск за намаляване на маржове и цени на лекарствата, ниско заплащане на специалистите в здравеопазването и много други". "Обединеното действие на всички държавни органи, така както беше направено в проведената акция, обаче остава еднократно действие, което е преборило един симптом, но не е решение на причината за "заболяването". Разкрита е една групировка, но не са премахнати причините утре да се появи следващата", изтъкват от КРИБ..." - в. "Дневник".

Вестниците съобщават и за представянето на копие на откритата в Модена история на Петър Богдан

"Проф. Лилия Илиева, преподавател във филологическия факултет на ЮЗУ "Н. Рилски" и екип от преподаватели от Благоевград и Софийския университет показаха ксерокопие на 200 стр. на ръкописа на Петър Богдан Бакшич. Преди дни проф. Илиева обяви, че е открила ръкописа на Петър Богдан в библиотека в Модена, където е попаднал от частна колекция. В понеделник проф. Илиева и екипът, който работи по проекта на вуза "Гутенберговата революция и българите" представиха откритието. "Развълнувана съм, защото за мен това е находка. Смятах въпроса за чисто научен, но се оказа, че има голям обществен интерес към ръкописа на книгата "За древността на бащината земя и за българските дела". Надявам се да намерим и печатно издание", каза проф. Илиева." - в. "24 часа".

"Задачата ни беше да изследваме нещо, което не се вижда, когато става дума за българската култура през XVI, XVII и XVIII век. Това са времената, в които се е проявила европейската модерност в българската култура. Те се проявяват на различни места. Например първият българин, който е открил една стара печатница с кирилски букви във Венеция, е родом от Кюстендилско. Но някакъв своеобразен връх през XVII в. се постига в Северозападна България. Българите от този край получават възможност да се образоват в Западна Европа. Един от тези хора е Петър Богдан. Така тръгва неговият велик път на просвета и патриотизъм.", разказва проф. Илиева..." - в. "Труд".