Искането на оставката на Петков е във връзка с предложенията в Проекта на Закона за бюджет на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за административно увеличение на минималния осигурителен доход от 3,9% и увеличение на минималната работна заплата от 510 лв. през 2018 г.
Според работодателите тези намерения са в драстично противоречие с обективните икономически реалности и препоръки на Европейската комисия.
Според работодателите минималните осигурителни доходи (МОД) са въведени преди близо 15 години като мярка за изсветляване на доходите от труд. В първите години от действието си, мярката произвела известен ефект, но с течение на времето, с промените в нормативната уредба и икономическата среда, мярката вече не е актуална, а по-скоро стара, неефективна, "и се превръща в бреме и тежест за конкретността на икономиката и заетостта".
Бизнесът обръща и специално внимание на предприетото административно увеличение на минималните пенсии за осигурителен стаж и възраст. Това увеличение не било обвързано с осигурителния принос и нарушавало принципите на приетия пенсионно осигурителен модел.
Бизнесът подкрепя и становището си със статистически данни, според които реалното административно увеличение на МОД за 2017 г. възлиза на 2.5%, а в същото време ръстът на разходите на работодателите за труд през второто тримесечие на 2017 година спрямо същия период на изминалата 2016 година е 11%. Данните показват още, че за същия времеви интервал приходите от осигурителни вноски нарастват с над 10%, което допълнително и категорично доказвало неадекватността на праговете за МОД.
Според работодателите в т. нар. "специфични препоръки за страната" от последните години се вижда, че ЕК също не подкрепя определянето на МОД по длъжности и икономически дейности, вкл. поради липсата на "прозрачен механизъм за определяне на МРЗ и правила за административните увеличения на МОД", нарастването на данъчно осигурителната тежест върху неквалифицирания и ниско платения труд, и липсата на обвръзка с ръста на производителността на труда.
В заключение АОРБ обобщава, че публично заявените намерения за административно нарастване на праговете за МОД с 3,9 % и увеличение на МРЗ на 510 лв. през 2018 г. не са консултирани предварително с работодателите като национално представителни работодателски организации.
Според тях намеренията за промени в Проекта на Закона за бюджет на Държавното обществено осигуряване е стъпка, която е пряко насочена срещу социалния диалог. "Това намерение демонстрира отказ от изпълнение на специфичните препоръки на ЕК, вкл. за актуализация на МРЗ след приемане на консенсусен прозрачен механизъм за нейното определяне, отлагано повече от три години, както и за предприемане на структурни реформи на пазара на труда, гарантиращи конкурентността на икономиката и дългосрочен стабилен икономически растеж", категорични са работодателите в България.