Контролните органи на Главна инспекция по труда са извършили през първото полугодие на годината 2400 проверки на строителни обекти, в т.ч. и на обекти, на които се извършват дейности по „Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради“, съобщиха оттам за Moreto.net.

Това са повече от 10% от всички проверки (23 736 бр.), извършени от инспекторите по труда през периода

На проверените строителни обекти са установени 12 253 броя нарушения, като 2/3 от тях - 8125 броя, са свързани с неспазване на регламентите за осигуряване на безопасност и здраве при работа, а 4006 броя са в областта на трудовите правоотношения. За сравнение през м.г. броят на двата вида нарушения е бил почти идентичен.

За отстраняване на констатираните нарушения са приложени 11 447 принудителни административни мерки. От тях 120 бр. са издадените актове за спиране на дейността на обекти или на различни участъци от тях, както и на необезопасени машини или съоръжения, които пряко застрашават живота и здравето на работещите. Данните показват, че почти половината от всички издадени актове за спиране са при извършване на строително-монтажни работи. Поради непознаване правилата за безопасна работа и липса на правоспособност 26 работници са отстранени от работа. При извършените проверки са установени 362 лица, работещи без сключен трудов договор или без да им е предоставен екземпляр от него, както и копие от уведомлението, заверено в НАП.

Съставени са 1181 акта за установяване на административни нарушения. От тях 492 броя са за нарушения, свързани със здравословните и безопасни условия на труд и 612 броя във връзка с трудовите правоотношения – законосъобразността на възникването им, по работното време, почивките, отпуските, заплащането на труда. Има издадени актове, свързани със Закона за насърчаване на заетостта, за неизпълнени в срок принудителни административни мерки и за създаване на пречка на контролните органи. С всяко установено и отстранено след намесата на ИА ГИТ нарушение се минимизира рискът от трудови инциденти. По данни на НОИ за първото полугодие на 2017 г. в строителството са станали 76 трудови злополуки на работното място, от които 7 смъртни. Спрямо същия период на 2016 г., когато злополуките са били съответно 93 бр. и 8 бр., е отчетено намаление.

Въпреки засиления контрол, секторът продължава да е един от най-рисковите по отношение на трудовия травматизъм. Основната причина за това е пренебрегване на правилата за безопасност и здраве при работа и неосигурен контрол от страна на работодателите, гарантиращ спазването им.

Почти всички трудови инциденти на строителни обекти е можело да бъдат предотвратени при спазване на изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Продължава негативната тенденция най-честите нарушения при осъществения контрол в строителството да са свързани с необезопасяването на строителните обекти, както и неизползването на лични предпазни средства – все нарушения, които водят до тежки трудови злополуки с фатален край. Не се обезопасяват технологичните отвори в конструктивните елементи – асансьорни шахти, прозорци, стълбища и др. Работи се на необезопасени скелета.

Не се почистват работните площадки, което създава риск от спъване, падане или от удар от падащи предмети. Изградените временни ел. инсталации също не се обезопасяват и създават опасност от удар от електрически ток.

В същото време контролът в сектора е изключително затруднен поради спецификата на строително-монтажните работи. Те са свързани с полагане на труд на един обект от работници на няколко фирми, което затруднява бързото установяване на конкретния нарушител.

Практика е работодателите на една работна площадка или изобщо да нямат общи правила за безопасност и здраве при работа, или те да са изработени формално, а работниците да не са запознати с тях. Строително-монтажните работи са с голяма динамика, което налага постоянна актуализация на плановете за безопасност съобразно новите видове дейности и предприемане своевременно действия за обезопасяване на новите работни места, което също не се прави.

Работниците пък отказват да съдействат на инспекторите по труда, като напускат обектите или не попълват декларацията с данни за трудовите им правоотношения, което също затруднява проверките. Често самите те не желаят да сключват трудови договори, за да се възползват от социално подпомагане или обезщетения за безработица, или да предотвратят запориране на възнагражденията им за принудително изплащане на задължения към финансови институции и др. Работещите трябва да знаят, че при липса на трудов договор при инцидент не могат да се възползват от фонд „Трудова злополука“ на НОИ, както и от застраховката „Трудова злополука“, която работодателите в строителството са задължени да сключват заради високото ниво на травматизъм в сектора. Без трудов договор те не могат да претендират и за обещано възнаграждение и други обезщетения по Кодекса на труда.