Хирургическите операции са от ключово значение за лечение на много болести, увреждания и наранявания. Те са и много сложни и често рискови за пациента. Освен това хирурзите недостигат. Затова учени от целия свят работят усилено по нови методи за извършване на операции, включително чрез нанороботи, съобщава онлайн изданието Engadget.

До 2030 г. може да има недостиг от между 15 млн. и 18 млн. здравни работници, коментира професор Дейвид Уотърс пред ABC.net. Затова извършването на някои от медицинските процедури автономно или от разстояние, се превръща във все по-привлекателно решение. Подобни методи ще са особено важни в по-бедните държави, където достъпът до здравни услуги е по-труден.

Вече има и доста разработки в тази сфера. Например роботът STAR (Smart Tissue Autonomous Robot), разработен от университета "Джон Хопкинс", който за някои процедури, като зашиване на рани, дори надминава резултатите на хората-хирузи.

Компанията Given Imaging пък разработва робота PillCam. Това са малки камери, които могат да се гълтат като хапче и позволяват на лекарите да разгледат тялото отвътре. Чрез магнит могат да насочват движението на камерата в стомаха и червата.

Учени от Масачузетския технологичен институт работят по наноробот с вграден магнит. Той се поглъща и след като капсулата му се разтвори в стомашните сокове, започва да привлича към себе си бактерии и други елементи, които се влияят от магнита. По този начин "почиства" стомаха от вредни микроби.

Специалисти от института "Макс Планк" в Германия пък работят по наноробот, който може да взима стомашна биопсия. Освен това може да се насочва към конкретно място в стомаха чрез магнити.

Учени от швейцарския институт EPFL работят по мек робот, който е покрит с форма на желатин. Той няма механика или магнити и може да се движи подобно на червей чрез взаимодействие с течности и въздуха. Той също ще може да се използва за вътрешни изследвания, доставка на лекарства и др.

Има множество разработки за нанороботи, които да доставят лекарства до болни органи или дори до конкретни болни клетки. По този начин се повишава ефективността на лечението и се намалява рискът от нежелани странични реакции. Всичко това няма да замени лекарите напълно, но би трябвало да им помогне да са много по-бързи иефективни в работата си.