С признаването на Македония България е започнала да прави отстъпки още през 1992 г. Това заяви бившият български посланик в Белград и Сараево Любчо Трохаров.

Той каза още, че е песимистичен за бъдещия добросъседски договор между двете страни заради сложните дипломатически отношения, в които винаги е липсвал диалог на високо ниво. Според него македонското правителство ще използва документа като доказателство, че проблем между двете страни няма, макар езикът на омразата и антибългаризмът да се усещат ясно.

По повод анонсираното общо честване на Илинденско-Преображенското въстание историкът акад. Георги Марков предупреди, че не бива да се правят компромиси с историята на това събитие.

Той обясни, че македонските му колеги са превърнали учебниците по история в политика. "Да не забравяме, че в Балканската война участват герои от Илинденско-Преображенското въстание, създава се опълчението, не както Скопие се опитва да делят въстанието на две - нашето е Илинденско, вашето е Преображенско. Въстанието е българско и по това отношение не трябва да има никакъв компромис", коментира Марков.

Още един спорен въпрос за двете страни е езикът. Според проф. Лучия Антонова от БАН дългогодишни изследвания са доказали, че няма езикова граница между България и Македония.

"Всички наши изследвания показват, че диалектите в географската област Македония са неразделна част от диалектното разпространение на българския език", поясни тя.

Дипломатът Любчо Трохаров напомни, че никой в продължение на половин век не е поддържал диалога между двете страни, което е довело до задълбочаване на националните спорове. Преминаването от трошенето на български паметници към договор за добросъседство било необмислен скок.

"Предполагам, че и този път без необходимата предварителна политико-дипломатическа подготовка отиваме на среща и ще бъдем отново излъгани", споделя Трохаров.

Подписването на договора между България и Македония е планирано за 1 август и той ще влезе в сила само след ратифицирането му от парламентите на двете страни.