Гроздето заема специално място във Варна и региона векове назад. Не случайно именно този район представлява един от най-старите лозарски центрове в страната. Огромна е площта на лозите, които са отглеждани в района към края на 19 век. За съжаление обаче лозовата филоксера, която е дребно насекомо, нанася големи щети както у нас, така и в Европа. Налага се унищожаване на заразените масиви и последващо засаждане на устойчиви на насекомото лози.

Постепенно дейността се възражда и лозарството и винарството търпят просперитет след 20-те години на миналия век. Във Варна се провеждат тематични изложби, на които се представят производители и стока. Организират се седмици на гроздето и гроздовия сок, които се раздават безплатно. В училища и църкви се държали беседи за ползата от консумацията на гроздето и гроздовия сок. Плодът започва да вълнува с целебните качества, които притежава. Те са използвани в редица лечебни центрове из Европа по онова време. Така през 30-те години на миналия век се появява първата гроздолечебница у нас. Тя намира мястото си в курорта „Св. Константин“ край Варна.

За лечебните свойства на гроздето и популяризирането им сред варненското население разказват редица публикации във варненския печат от онова време.

Първата българска гроздолечебница се открива в курорта „Св. Константин“ на 10 септември 1933 година. Тя разполага с над 120 стаи. Лечебният сезон започва през август и продължава до началото на октомври.

Представа за виждането на лекарите по онова време що се отнася до целебната сила на гроздето дава статия в брой първи на вестник „Варненски кореня“ от първи януари 1941 година, показа справка на Moreto.net с дигиталните архиви на Регионалната библиотека във Варна. В публикацията д-р Александър Недялков споделя надълго и нашироко за гроздолечението и Варна като гроздолетовище, макар да отчита, че гроздолечебницата не е успяла да се популяризира в значителна степен.

„Един от най-ценните и благородни плодове, що ни дава майката природа, е гроздето, познато на човека от незапомнени времена.“, казва авторът. Той описва подробно ролята и въздействието на всяко от съдържащите се в плода вещества върху здравето.

„Главната обаче хранителна и лечебна ценност на гроздето се заключва в гроздовата захар, която е извор на мускулна енергия, особено за сърдечния мускул...За денонощната работа на сърцето са необходими около 150 калорийни единици, които се добиват от 35 грама гроздова захар. Един килограм грозде може да поддържа дейността на сърцето в течение на цели шест дни. Един килограм грозде притежава 700 топлинни единици, а един литър гроздов сок-800 и повече калории. С един литър гроздов сок могат да се задоволят до една четвърт хранителни нужди на организма за 24 часа в по-спокойно положение. Ципицата на гроздовите зърна не притежава хранителност, ала предизвиква дразнене на лигавицата на червата и прослабване. В ципицата обаче, както и в кожицата на плодовете, се съдържа едно извънредно дейно химично вещество-витамин С, който оказва противоскорбутно и противозаразно действие.“, разказва медикът. Допълва, че хранителните и целебни свойства на гроздето са били известни още от дълбока древност и са били използвани от най-старите лекари.

Посочва, че гроздолечението като помощно средство се прилага при следните болестни състояние: при разстройство на храносмилането, болести на черния дроб, болести на бъбреците и пикочните пътища, смущения в обмяната на хранителните вещества, болести на сърцето и кръвоносните съдове, болести на белите дробове, кожни заболявания и други.

В изданието се уточнява, че предназначеното за лечение грозде трябва да бъде доброкачествено, добре узряло и измито от примеси. Според обясненията количеството на консумираното грозде постепенно се увеличава от 250 гр до 3 и повече килограма дневно в зависимост от поносимостта. Уточнява се, че гроздето се яде бавно и след това се прави разходка на открито. Продължителността на гроздовото лекуване е от 3 до 6 седмици.

Най-подходящото място за гроздово лечение са производителните лозарски центрове, понеже гроздето трябва да се консумира в прясно състояние.