Близо 31% от българите на възраст 15-64 г., или почти всеки трети наш сънародник в тази възрастова категория, е бил икономически неактивен през миналата година, отчитат данни от анализ на Евростат за икономическата активност на населението в ЕС през 2016 г. Средно около 27% от населението на ЕС е стояло извън пазара на труда през 2016 г., отчита статистиката.

Данните се потвърждават и от НСИ - във възрастовата граница 15-64 г. неактивните българи през миналата година са били приблизително 1,5 млн. души.

От тях 164 000 са били трайно обезкуражени лица, които нито са търсили работа, нито са искали въобще да работят. От тази категория най-висок е процентът на хората със средно образование - близо 70% и с основно образование - 61%.

Като цяло най-голямата група неактивни българи е регистрирана в границата 15-24 г. - над 500 000, което се обяснява с тяхната заетост в образованието. На възраст 25-34 г. неактивни са били 224 000 българи, 35-44 г. - 155 000, 45-54 г. - 160 000. В годините, когато човек би трябвало да е най-активен 55-64 г. - над 400 000 българи са били незаети на пазара на труда, сочат данните на НСИ.

Незаетите в пазара на труда мъже на възраст 15-64 г. са били 641 000, а жените - над 800 000. В градовете неактивните българи са били около 1 милион, а в селата - над 450 000.

Най-голяма група незаети на пазара на труда се формира от сънародниците ни със средно или с някакъв вид професионално образование - близо 700 000 души. Втората по численост група неактивни българи е с основно образование - 490 000 души. Неработещите висшисти са около 140 000, а почти толкова са и неработещите българи с основно образование - 135 000.

Близо 90 милиона души в ЕС на възраст между 15 и 64 г. са били икономически неактивни през миналата година, отчита Евростат. От тях близо 20% са били хората с ниско образование (най-вече средно образование), а неактивните европейци с висше образование са били около 12%.

Най-нисък дял на неработещи европейци между 15-64 г. е регистриран в Швеция - 18 процента, пред Дания - 20% и Холандия - 20,3%. В противоположния край на скалата най-висок процент неработещи европейци е отчетен в Италия - 35%. Следват Хърватия и Румъния - по 34%, Белгия - 33%, Гърция - 32% и България - 31%.

Следва да се отбележи, че делът на икономически неактивните лица в ЕС е бил по-висок сред жените (около 60%), отколкото мъжете (около 40%), макар че пропорциите се различават в различните държави. Освен това европейците на възраст 15-64 г., които са били в някаква фаза на обучение, формират около 35% от неактивните лица в ЕС. Пенсионерите са 16%, хората с тежки заболявания или увреждания - също 16%, както и тези лица, които се грижат за деца или неработещи възрастни - 10%.

Общо 8 от 10 неактивни лица на възраст 15-64 г. в ЕС са заявили, че въобще не желаят да работят, отчита анализът на Евростат.