Истински Ренесанс преживява категорията джин - както по света, така и у нас. През летните месеци консумацията му скача, най-вече заради използването на този алкохол в повече коктейли. Най-големи фенове на напитката са дамите, показват консуматорските проучвания.

Традиционният метод за производство, който гарантира най-добро качество и балансиран вкус е London Dry Gin технологията. Причините за това са ненатрапчивият му вкус и най-вече ароматът на хвойна, който предизвиква усещане за прохлада. Думата "сух" (dry) в името означава отсъствието на захар, а в ароматът на този вид джин доминира хвойната. Този етикет буквално означава джин, който е дестилиран и не съдържа добавена захар и оцветители. Да произвеждаш джин по този метод, не е лесна задача. Затова през всички етапи на процеса трябва да се извършва строг контрол на използваните суровини. Разбира се, когато има качествен продукт, всеки може да "режисира" свое авторско питие.

Своеобразно завръщане правят класическите рецепти, които се лесни за приготвяне като "Джин-тоник". Създаден от британците в Индия, за да разреждат тоника си, тъй като е бил много горчив. Разновидностите са много. Класическата рецепта включва две части джин, една част сок от лайм, тоник до върха на висока чаша и малко лед. Когато говорим за коктейли с джин не може да подминем класическото „Мартини". То се прави именно от джин и сладък вермут, а сухото „Мартини" съответно от джин и сух вермут. "Джин-Фис" е друга популярна коктейлна разновидност с джин. Този коктейл идва от Америка, но е превърнат в тотална класика в Европа. Основните съставки освен алкохола са лимонов сок, пудра захар, газирана вода, лед. Някои дори експериментират като добавят белтък, жълтък или заменят газираната вода с пенливо вино.