Правителството одобри актуализирана Национална пътна карта за научна инфраструктура 2017-2023 г. Целта на документа е да се очертаят приоритетните инфраструктурни проекти в изпълнение на тематично предварително условие от Споразумението за партньорство между България и ЕС относно програмния период 2014-2020 г. на европейските структурни инвестиционни фондове.

Националната пътна карта цели осигуряване на условия за постигане на нови знания чрез обслужване на фундаменталните и приложните изследвания, като по този начин предоставя възможност за решаване на сложни интердисциплинарни научни въпроси, а също така и комерсиализиране на научните резултати, които въвеждат иновативни продукти и услуги. Достъпът до модерна научна инфраструктура гарантира рамката за развитието на учените и на науката и е предпоставка за трансфера на технологии и знания към и от индустрията.

Приоритизирането на обектите е извършено с оглед очакваното социално, образователно и икономическо въздействие от тяхното изграждане и функциониране. За целта от МОН е извършен преглед на наличната инфраструктура в научните организации – лаборатории, центрове и факултети към съответните научни организации. Принципите, които са следвани, са: избягване на дублиране на уникална и скъпа научна апаратура; осигуряване на висока натовареност на научната инфраструктура и достъп на заинтересованите ползватели; поддържане на наличната инфраструктура в добро функционално състояние; осигуряване на балансирано разпределяне на научната инфраструктура по институции и региони; интегриране към научните инфраструктури на Европейския съюз.

Актуализацията на Националната пътна карта има за цел да подпомогне политиките за развитие на научните изследвания, да определи приоритетите за устойчиво развитие на научната инфраструктура до 2023 г., методологията и процедурата за оценка на съществуваща и бъдеща научна инфраструктура, както и разработването на план, процедури и срокове за поддържане на инфраструктурите в Националната пътна карта до 2023 г.

Финансирането на Националната пътна карта ще става от държавния бюджет, ОП „НОИР” и други източници.

За мониторинг на изпълнението на Националната пътна карта за научна инфраструктура предвижда създаване на Постоянен комитет като консултативен орган към министъра на образованието и науката.