От днес до 20 септември пътуващата изложба „Вотиви“ може да бъде разгледана от всички посетители на Етнографския музей. Експозицията представя над 290 предмета с култово предназначение от различни епохи, съхранени в различни музей в страната, които са използвани, за да се измоли рожба, изцеление или благодат в поминък или професия, предаде репортер на Moreto.net.

Към настоящето тази традиция и практика на обричане на специално изработени предмети, дарявани на храмове, почти се е загубила. Самите вотиви, чието име от латински „ex- voto” буквално означава обет, представляват плоски фигурки на хора, на части от човешкото тяло и органи /ръце, крака, очи, сърце, бъбреци, черва, полови органи/, на животни, на хомоти за запрягане на животните и др. Те са произведения на златарското изкуство. Най-често са изработени от сребро или различни метални сплави. В праисторически времена са правени от кост или глина. В миналото за изработването им се ангажират специални майстори, които показват изкусно творчество с изящни гравюри и украси.

Поднасянето на вотивите на практика е древна традиция, която постепенно е вплетена в християнството. Фигурите се даряват, за да се измоли божия помощ. Тази практика е позната още от езически времена, в древния Египет, Асирия, Гърция, Рим, при етруските и траките, също в Индия, Китай и т. н.

Според традициите на българите вотивите се поставят върху иконата на Иисус Христос, Св. Богородица, на светци-покровители, залепват ги, закачват ги чрез конец, забождат ги. Поднасят ги с молба за оздравяване, както и с молба за благополучие. Смята се, че при съприкосновение с иконата, вотивът играе ролята на едно постоянно напомняне на молбата, отправена от страна на дарителя.

В годините на социализма тази практика, като всяко нещо свързано с религията, е позабравена и изчезнала. Интересна е обаче съдбата на самите предмети. Някои храмове са предавали фигурките, за да използват средствата за решаване на проблеми. Други предмети пък са дарени в музеи. Все още обаче има храмове в страната, в които има вотиви.

„Сега хората могат да отидат да ги вземат, да преспят в дома си с тях като се вярва, че ако преспят с бебешка люлка ще могат да се сдобият с рожба, а ако преспят с ръка или краче ще могат да излекуват болежка. В множество храмове в региона на Хасково има подобна практика.“, разказа кураторът на изложбата Иглика Мишкова. Тя допълни, че е позната и практика изработения предмет след освещаване в храм да се носи като амулет до момента, в който желанието се сбъдне. След това се оставя до домашния иконостас или се дарява в църквата.

В изложбата са събрани предмети от 15 български музея. След представянето й в София и Варна експозицията ще потегли към Пловдив.

В изложбата могат да се видят вотиви и от Варна. Сред тях има жени, които мечтаят или благодарят за рожба. Голяма част от животните пък изключително напомнят за съкровището на Варненския халколитен некропол.