Енергийната ефективност е приоритет за България в дългосрочен план. Целта е намаляване на енергийното потребление и ограничаване зависимостта ни от внос на енергийни ресурси.

Това каза енергийният министър Теменужка Петкова по време на редовното заседание на Съвета на Европейския съюз "Транспорт, телекомуникации, енергетика", част "Енергетика", което се проведе в Люксембург. Енергийните министри от ЕС обсъдиха законодателните предложения за енергийна ефективност, част от пакета "Чиста енергия за всички европейци".

Според министър Петкова, от съществена важност е не само да зададем постижима на ниво ЕС цел за енергийна ефективност, но и да гарантираме ясни и недискриминационни правила за разпределението й.

Най-оживената дискусия бе каква да е целта за енергийни спестявания до 2030 г. и дали тя да е обвързваща за държавите. Българската позиция е , че е приемлива целта от 27%, но в дух на компромис е готова да приеме предложената по-амбициозна цел от 30%, като тя трябва да остане съобразена с националните специфики на всяка държава.

След часове дебати по темата бе постигнато общо съгласие в измененията на директива 2012/27/ЕС да бъде заложена норма от 30% за енергийни спестявания. Предстои да бъде решено дали тя да е задължителна или не. Постигнатият общ подход на държавите-членки е основа за подготовка на преговори по темата с Европейския парламент.

Според сега действащите правила страните от ЕС трябва да постигнат енергийни спестявания в размер на 20% до 2020 г.

Съгласие между енергийните министри от ЕС имаше и за това, че актуалната в момента цел за енергийна ефективност от задължените лица (търговците на енергия) в рамките на 1.5% на годишна база, трябва да продължи да действа до 2030 г.

Обект на дискусии по време на заседанието бяха и предстоящи промени в Директива 2010/31/ЕС за енергийните характеристики на сградите. Съществена част от тези изменения се отнасят до насърчаване на електромобилността като предизвикателство за подобряване стандарта на живот и изграждане на модерна градска среда.

В рамките на заседанието енергийните министри от ЕС обсъдиха актуалното състояние на междусистемната електроенергийна свързаност и третирането на този въпрос в законодателния пакет "Чиста енергия за всички европейци". България изпълнява целта на ЕС за постигане на 10% междусистемна свързаност на електроенергийните мрежи до 2020 г. и полага усилия за увеличаване на преносния капацитет чрез изграждане на допълнителни електропроводи към съседни държави.

Като част от приоритетния електроенергиен коридор Север - Юг се изпълнява проект от общ интерес за междусистемен електропровод 400 kV между подстанциите Марица Изток и Неа Санта (Гърция). Изграждането му ще има съществено влияние върху сигурността на доставките в региона, гъвкавостта на електроенергийната система и увеличаване на преносните й възможности.

Страната ни предлага в третия списък проекти от общ интерес да бъде включена и нова междусистемна връзка 400 kV между България и Сърбия. Това ще допринесе за увеличаване на трансграничния капацитет, улесняване обмена на енергия в района на Западните Балкани и подобряване функционирането на пазарите на електроенергия в двете държави. В заседанието участва и заместник-председателят на Европейската комисия Марош Шефчович.