Мит или реалност са твърденията за спирт в бирата и защо все повече хора прибягват до домашно производство? Как трайността на пивото се увеличава и прави ли го това по-малко истинско? В началото на всяко лято тези въпроси отново придобиват актуалност.

Макар и не класическа „бирена” дестинация, България е държава, в която пенливата течност е на почит. Произвеждат са 5 млн. хектолитра бира, като на човек се падат по около 75 литра за година.

Ако приемем, че „ти си това, което пиеш”, то какво съдържа бирата? В Германия е регламентирано със закон – ечемичен малц, хмел, вода, пивоварни дрожди. „Законът за чистотата на пивото от 1516 г. е първият стандарт в хранителната индустрия”, посочи в студиото на „Тази сутрин” изпълнителният директор на Съюза на пивоварите Ивана Радомирова.

По думите й у нас най-общо се използват същите суровини (като обаче само 40% от малца и под 20% от хмела са от България), но държавният стандарт от 1981 г. позволява и използването например на царевичен грис – „за да се разшири вкусовият асортимент, той се използва за по-фина газировка, прави по-жълтеникав цвета на бирата, именно с царевичен грис, ориз, може да се направи изцяло безглутенова бира”.

„Царевичният грис е един от най-добрите заместители на малца”, потвърди и специалистът по технология на бирата проф. Йовчо Кабзев.

Той показа и как трябва да се сипва бира за дегустация. Оказва се, че и пяната е важна – въглеродният двуокис отнася нагоре ароматните вещества и така при отпиване получаваш комплексна оценка за аромат и вкус. По думите му едно пиво трябва да има минимум 3 см пяна, която да задържи от 3 до 5 минути.

Журналистът Иван Бакалов, който от години следи темата с качеството на алкохолните напитки на българския пазар, отбеляза, че именно по слабата пяна може да познаеш българското пиво, като в него често има немалциран ечемик.

Той и Радомирова влязоха в сблъсък по въпроса дали качеството на продукцията у нас е по-ниско от това в чужбина. „Тестовете в независими лаборатории показват, че това са абсолютни митове”, заяви тя.

Честно производители са обвинявани, че стабилизират бирата със спирт, за да бъде тя по-трайна. Радомирова обясни, че през 1964 г. в България е влязъл първият пастьоризатор, който позволява пивото от 10 дни срок на годност да стане с до 9 месеца. Това се е използвало за луксозните експортни пира. Преди пък 3 г. една от най-големите иновации беше как чрез филтрация да се направи достатъчно дълъг срок на годност.

„Безупречна хигиена има сега в производството, за да няма парцали в пивото”, коментира директорът на браншовата организация.

„Големите концерни, които продават бира, се обърнаха към историята. Към соца има алкохолна носталгия. Старите технологии правеха по-вкусна бира”, отбеляза Иван Бакалов.

Някои го предпочитат домашно

Пивоварната за крафт бира или занаятчийско пиво на Темелко Пампов е създадена преди 9 месеца. В основата и обаче стои варенето на домашна бира, което продължило 7 години.

„Домашното пиво се произвежда само за собствена консумация,не може да се продава, интересът към такава натурална бира, произведена по традиционен метод, е много голям,което ни накара да помислим върху възможността да я произвеждаме комерсиално, тоест да можем да я продаваме”, обяснява Пампов.

Капацитетът на пивоварната е 12 000 литра бира на месец. Тя е семейна фирма, в нея работят синът и снахата. От стартирането си до момента семейната пиповарна е произвела над 20 различни бири –като традиционна немска бира с кориандър и морска сол, такива с вкус на анасон, а също и на шоколад (няма нищо сладко – вкусът идва от препечения малц!).

Пивоварната засега работи изцяло с немски суровини, но тенденцията е да започнат да купуват български малц и хмел.