„Президентската институция запазва високо обществено доверие – 57% одобрение за дейността на Румен Радев. Едва 12% не одобряват президента”, каза в предаването „Здравей, България” социологът Боряна Димитрова.

Изследването на NOVA и „Алфа Рисърч” е проведено от 12 до 22 юни между 1024 души. Това е първото проучване на „Алфа рисърч” след встъпването в длъжност на третото правителство на Бойко Борисов.

С ниска степен на доверие се ползва парламента. 39 на сто не одобряват работата на Народното събрание, а едва 15% я одобряват. Въпреки че не се радва на особен ръст в подкрепата си, парламентът е успял все пак да намали с 20 на сто изключително високите нива на критичност (57%), с които приключи дейността си, став ясно от изследването.

„Забелязва се една умора от политическото противопоставяне”, заяви тя.

От изследването става ясно още, че 50% одобряват влизането на България в Шенген. Същевременно, твърде малко хора са убедени в това до каква степен покриваме критериите за членство в Шенген – 24% смятат, че се справяме с охраната на границата като външна на ЕС, 3% - с утвърждаване върховенството на закона и правовата държава, 2% - с борбата с корупцията.

При рейтинга на политиците няма съществени изненади. На първо място по одобрение е премиерът Бойко Борисов – с 32.2%, следван от Красимир Каракачанов – с 28.4% и Корнелия Нинова – с 27.3%.

Всички останали партийни лидери, както парламентарни, така и извънпарламентарни, запазват твърде ограничена обществена подкрепа.

Изключително слабо остава доверието в главния прокурор и съдебната система, което години наред гравитира около едни и същи ниска нива.

Мнозинството от министрите остават непознати за широката общественост. С най-висока популярност се ползва вицепремиерът Томислав Дончев, който освен, че привлича подкрепа от различни политически симпатизанти, бележи и своеобразен „рекорд“ по ниска степен на неодобрение - едва 1.5%. С добри позиции са още Лиляна Павлова, Красен Кралев и Николина Ангелкова.

Във връзка с предстоящия летен сезон всеки трети планира почивка в страната, 11% - в чужбина, 7% - посещения на музикални фестивали и концерти, 4% - по-активно спортуване, става ясно от изследването.

Тревожният и силно отличаващият ни от европейските страни факт е, че под 1% планират каквито и да било активности за повишаване на образованието или квалификацията.