Боят изгражда, не разгражда - гласи народна мъдрост. Не така обаче смята клиничният психолог и председател на фондация "П.У.Л.С" Екатерина Велева, която ежедневно с кабинета си среща грозното лице на насилието.

"Българинът не разпознава телесните наказания като форма на насилие, а го разпознава като форма на възпитание", заяви пред News.bg специалистът.

Не винаги телесните наказания се свързват с шамар. Те могат да се изразят чрез заключване на детето в стаята за дълго време, без да му се обясни защо е оставено там. Родителят трябва да покаже на детето, че не е спазило определено житейско правило. Важен е примерът за поведение на родителя. "Объркващо е за детето това, родителят да пуши и да му казва колко е вредно пушенето", поясни психологът.

Свикнали сме да чуваме, че първите 7 години от възпитанието на детето са най-важни. Случва се обаче именно този период да бъде пропуснат.

В практиката си Велева чува въпроса: как да поправя щетите. Според нея е необходимо родителят да признае: "Сине/дъще, може би до този момент съм ти давал тези и тези послания, оказа се, че това не върши работа." Това не подронва авторитета на родителите, категорична е Велева. Напротив - дава информация на нашето дете колко силни сме ние, за да признаем слабостите си, да кажем, че има проблем. По думите й родителите се страхуват да проявят любов, защото това се тълкува като слабост.

Възпитателен шамар няма, категоричен е психологът. "Един шамар носи толкова обида, толкова срам, колкото и детето да бъде пребито и изпотрошено", коментира Велева. В случаите когато едно дете е подложено на тежко физическо, емоционално, сексуално насилие, то изработва механизъм на защита, на безчувственост- "колкото и да ме биеш, аз съм анестезиран към това".

Обръща ли се впоследствие тази реакция - от страна на детето към околните? Отговорът е да. "Преди всичко навън и впоследствие, когато децата станат възрастни, това рефлектира и върху остарелите вече родители", предупреди психологът.

Велева сподели, че в последните години се увеличава броят на родителите, които търсят помощ, докато децата им са в ранна възраст. Те се обръщат към специалистите заради конкретни физически проблеми като припадъци, форма на страх при децата, изпускане по голяма и малка нужда, страхове за отделяне и др.

"Те казват, че имат проблем и не знаят как да се справят с това. И винаги стои отдолу нещо в родителството", споделя от опита си Велева.

Хора, които упражняват насилие, по-трудно отиват до кабинета на специалист. "Скоро беше цитирана една американска статистика, че независимо от програмите, които са разработени в света, 2% от тези случаи са успешни. Родителите, които упражняват насилие, независимо че са изпратени с нареждане от съда, много трудно се променят", каза психологът.

По думите й когато самият родител има осъзнатата нужда да дойде и да се промени, и идентифицира своето поведение като дизфункционално, тогава успехите са големи.

"Едно 90% от родителите не осъзнават, не знаят с какво да заменят това поведение", каза още специалистът. По думите й често родителите чисто инертно следват това, което им е причинено на тях в детството. "Не вярвам, че има човек в България и света, който не се е докоснал до някаква форма на насилие в детството си, независимо дали това е в семейството, в училище", заключи Велева.