Българинът се страхува повече от ниското кръвно налягане, отколкото от високото, а това е парадокс, защото хипертонията е тихият убиец. Това коментира във варненското студио на Дарик доц. д-р Атанас Ангелов – началник на Първа кардиологична клиника в болница „Св. Марина”.

По негови думи поне 20 процента от възрастното население страда от високо кръвно. Голяма част от хората дори не подозират, а други не го лекуват, което може да доведе до тежки последствия, обясни кардиологът.

Ниското кръвно налягане може да бъде опасно, само ако е прекалено ниско и за него обичайно има причина, която може да се коригира. Здравословната граница е 140 на 90, добави кардиологът. Той препоръча при доказана хипертония кръвното налягане да се поддържа в тази граници чрез медикаменти. При съмнения е добре да се консултираме с лекар.

Не е необходимо да мерим кръвното налягане по няколко пъти дневно и това дори е вредно за психиката, твърди д-р Ангелов, който препоръчва обикновените апарати за мерене на кръвно. Ако имаме електронен, добре е той да е с маншет.

Профилактиката на сърдебно-съдовите заболявания включва теглото да е в норма, консумация на по-малко сол, достатъчно движение, дори да нямаме наднормено тегло, намаляване на стреса, разумно приемане на алкохол и ограничаване на тютюнопушенето.

Сърдечната недостатъчност е заболяване, което е следствие на високо кръвно, исхемична болест или клапни болести. Прогнозата не е добра, но тя зависи от това доколко е тежка и какво е заболяването, довело до нея, обясни доцентът.

На първо място по смъртност при острите сърдечни болести е острият миокарден инфаркт. Част от болните не стигат до болница, тъй като още в първите минути на заболяването получават ритъмно нарушение. То може да бъде фатално заради запушване с тромб. Ако болният навреме постъпи в здравно заведение, има огромни шансове да получи съвременно лечение с интервенционална процедура, запушеният съд да се отпуши и да се възстанови проводимостта му, посочи кардиологът.

Благодарение на възможностите, които предлага кардиологията, вътреболничната смъртност от инфаркт е намалена до 5 процента, докато през 90-те години в болниците са умирали около 13 – 15 на сто от болните. За съжаление обаче има подмладяване на болестта заради рискови фактори и все повече млади хора са с остри инфаркти, добави доц. Ангелов.