Детската агресия в краен вариант във всички случаи е израз на неуспешна адаптация към средата, коментира психологът от БАН доц. Маргарита Бакрачева.

Според нея по принцип агресията в положителния си аспект, когато не излиза извън обществените норми, е свързана с отстояването на себе си и инстинкта за самосъхранение. Тя става опасна, когато премине приемливите форми и е израз на неправилно усвоени модели на поведение и подражание или на самозащита вследствие на несигурност.

Доц. Бакрачева смята, че до известна степен усещането, че днешните деца са все по-агресивни се засилва от възможността случаите да бъдат оповестявани и да стават известни на обществото - нещо, което преди се случваше по-рядко.

Всъщност агресията винаги е съпътствала процеса на израстване и намиране на своето място в социално приемлив модел на поведение, коментира тя и посочва, че по този индикатор България не е в екстремните стойности, а малко над средните за европейските държави.

Психологът обръща внимание, че не само физическата агресия трябва да е фокуса на вниманието. Психическото насилие, вербалната агресия и кибертормозът, както и насилието на работното място при възрастните, имат по-прикрити за страничния наблюдател форми, но нанасят не по-малки, дори в някои случаи - и по-силни травми. Отхвърлянето, което представлява пасивна форма на агресия, може да накара детето да порасне неуверено, затворено и с нагласа за несправяне с живота.

В почти всички училища се прилагат програми, насочени към намаляване и превенция на агресията. Проблемът е, че ако се разчита на еднократни мерки, те имат своя ефект, но остават ограничени във времето, коментира доц. Бакрачева и подчертава, че реалната промяна на нагласите от своя страна изисква постоянна намеса, за да бъдат постигнати действителни резултати.

Тя не смята, че изключването или преместването на детето в друго училище могат трайно да решат проблемите с агресивното му поведение. Изключването и преместването затвърждават етикета на ученика, който е различен. Приемането на негативна идентичност на "лош", "буен", "несправящ се" кара детето да се държи по този начин и да пренесе поведението в следващото място, посочва психологът.

Добре обмислените наказания са също толкова ефективни, колкото неефективни са необмислените. Основният и единствен принцип е да се наказва конкретното поведение, както и да бъде достатъчно ясно разяснена причината за налагане на наказанието, обяснява тя. Във всички останали случаи може да се очаква обратна реакция и правене "напук" или просто изчакване на наказанието да отмине и всичко да продължи по стария начин.

Характерно за детската и тийнейджърска възраст е живеенето "тук и сега". Това означава, че мерките са ефективни, ако не са много далеч във времето или ако се напомня за налагането им. Освен това трябва да има конкретни правила за тях, защото, когато понякога се налагат, а понякога не, наказанията губят своята сила.

Отношението към агресията може да се отнесе към емоционалната интелигентност. Първата стъпка е разпознаването на агресията и след това каква е реакцията към нея, посочва психологът. Различните субкултури, квартали, семейства, имат различна степен на толерантност към агресия. За някои определено поведение е приемливо, докато за други то може да бъде недопустимо.

Затова първата стъпка е стимулиране на децата да разпознават различните прояви на агресия и тормоз и че не трябва да се притесняват да реагират. Търсенето на помощ и споделянето не е израз на слабост, а нормална реакция, когато има наблюдавана агресия, коментира доц. Бакрачева. По този начин се получава обща нагласа, чувство за подкрепа и най-вече се преодолява масовата пасивност и приемане на случващото се наоколо.

В момента имаме подадени няколко проекта, насочени към дейности, целящи да активират децата и младежите именно да не бъдат безучастни, разказва тя. С цел подобряване на достъпността се надяваме да имаме възможност да реализираме заложените мерки, а именно - посланията да бъдат от деца към деца, което ги прави значително по "чуваеми" и разпознаваеми, отбелязва психологът.

Според нея агресията като модел за подражание, който се цени, внушава респект и носи статус и престиж, може да бъде преборена единствено, ако се предложи друг вариант, алтернативен - на по-позитивния герой, който също събира "лайкове".