За 84% от българите свободата на изразяване е ценност, но в същото време 64% от българите разбират това достижение на демокрацията у нас и като право да се използва език на омразата.



Това показват резултатите от проучването на Института за политика и Института за изучаване на населението и човека при БАН.



То е национално представително, проведено е с 1200 преки интервюта в 44 населени места сред пълнолетни българи на възраст над 18 г. Осъществено е със собствено финансиране.



Привързаността към свободата на словото е най-висока при групите на възраст 26-45 г., чиито съзнателен и активен живот започва след промените. Най-ниска е стойността при 66-75-годишните, докато при хората над 75 оценката отново леко тръгва нагоре. Тенденцията е донякъде парадоксална, но и обяснима с цензурата, които българите от тези поколения помнят. Но има и втора хипотеза: по-възрастните не приемат свободата на словото като безусловна.



Оказва се, че най-младите между 18-25 г. са най-толерантни към езика на омразата. В същото време най-висок е делът на хората над 66 г., които не смятат, че пълната свобода на изразяване включва и езика на омразата.



Проучването установи голяма поколенческа разлика между родители и деца: 66-75 годишните в най-голяма степен смятат, че днес всички могат да изразят мнение, докато младите – 18-35 годишните са убедени, че едни имат по-голяма свобода да говорят, а други – не. Т.е. хората, живели с цензура, оценяват по-високо сегашното състояние на правото на свободно изразяване, а според децата им то не е равно достъпно. Тенденцията е обяснима с еволюцията на разбирането за свободите, но и с дефицитите, в които различните поколения влагат различен смисъл.



Хората с по-високо образование и по-добър икономически статус в по-висока степен ценят свободата на словото и приемат езика на омразата като част от нея. Може да се предположи, че те имат повече самоувереност в способността си да правят разлика между език на омраза и акт на омраза и имат потребност от критично и директно говорене.